В Пловдив незаконното строителство в „Столипиново“ от години е сред най-конфликтните теми между местната власт и живеещите в квартала. През 2026 г. отново има активни действия и процедури за премахване на незаконни обекти.
„Единствен дом“ не означава автоматично „несъбаряем дом“ – Страсбург изисква реална възможност съд да провери законността и пропорционалността на премахването
Години наред при споровете около събарянето на незаконни постройки у нас се поставяше въпросът дали засегнатият човек има друго жилище и дали премахването няма да го остави без дом. В Пловдив темата е особено позната от акциите в „Столипиново“ и другите ромски квартали.
Новото решение на Европейския съд по правата на човека обаче поставя акцента малко по-различно.
По делото „Алексиева и други срещу България“ ЕСПЧ приема, че държавата е нарушила правото на личен и семеен живот на хора, чиито домове са били разрушени в „Орландовци“. Същественото в решението не е, че съдът обявява незаконните жилища за несъбаряеми.
Страсбург казва, че преди човек да бъде лишен от дома си, трябва да има реална възможност съд да провери дали намесата е законна и пропорционална.
Тази защита трябва да съществува и когато човекът няма формално право на собственост или друго правно основание да обитава постройката.
Точно тук решението е интересно за Пловдив.
15 от 17-те жалби срещу събаряне на незаконните ромски къщи във Войводиново са отхвърлени от съда
В продължение на години при акции за премахване на незаконни постройки в ромските квартали защитата на засегнатите хора често минаваше през аргумента за „единственото жилище“ – че това е домът, в който семейството действително живее, и че неговото разрушаване без осигурена алтернатива ще остави хората на улицата.
ЕСПЧ не формулира правилото по този начин.
Единствен дом не означава несъбаряем дом
Решението не казва, че незаконна къща не може да бъде премахната, само защото е единственото жилище на обитателите ѝ.
Логиката е друга:
ако премахването засяга нечий дом, човекът трябва да има достъп до процедура, в която съдът може да прецени последиците от мярката, необходимостта от нея и нейната пропорционалност.
Ромите, които се жалват в Страсбург, продали апартаментите си и вдигнали къщи на поляната (ГАЛЕРИЯ)
Тоест между констатацията „строежът е незаконен“ и момента, в който багерът го разрушава, трябва да има ефективна съдебна защита.
Именно това според ЕСПЧ е липсвало при „Орландовци“.
Съдът определя случая и като част от системен проблем, тъй като това е четвърто негово решение, в което се установяват сходни нарушения, свързани с липсата на пълноценен съдебен контрол при премахване на постройки, обитавани като дом от хора без формално право върху тях.
Защо това е важно за Пловдив
Въпросът не е теоретичен.
В Пловдив незаконното строителство в „Столипиново“ от години е сред най-конфликтните теми между местната власт и живеещите в квартала. През 2026 г. отново има активни действия и процедури за премахване на незаконни обекти.
Затова решението от Страсбург поставя пред местната власт и пред българските съдилища един по-различен въпрос:
Когато незаконната постройка е единственият дом на човек, достатъчно ли е администрацията да установи незаконното строителство, или трябва да има и реална възможност съд да прецени какво означава премахването за този човек и семейството му?
Това е въпросът, който ще има значение и за бъдещите процедури в Пловдив.
