Ще получи ли Украйна репарационния заем от 140 млрд. евро от ЕС?

Автор: Ангелина Пискова

Европейските лидери не постигнаха споразумение по репарационния заем за Украйна от 140 млрд. евро от блокираните руски активи на заседанието си в Брюксел преди седмица и оставиха въпроса за Европейския съвет през декември. Основният препъникамък се оказа Белгия. Там се намира депозитарът „Euroclear“, в който са огромната част от блокираните руски активи – от 210 млрд. в Европа, в него са 185 млрд. Премиерът на кралството Барт де Вевер уточни, че активите са суверенни и допълни, че има предложение те да бъдат конфискувани в полза на Украйна, а това не е правено дори по време на Втората световна война:

Имаме три искания. Искам пълна солидарност при поемането на риска, тъй като той е голям и ние ще бъдем потърпевши от огромно количество искове. Искаме гаранция, че ако парите трябва да бъдат върнати, всяка страна ще участва, тъй като последствията не могат да бъдат само за Белгия. Трето, всяка държава, в която има блокирани руски активи, да действа заедно с нас. „“Euroclear“ е единствената финансова институция, която дава неочаквани печалби на Украйна. Знаем, че има огромни суми руски пари в други страни, които винаги са мълчали по въпроса.  Ако действаме, трябва да действаме заедно – това е европейската солидарност. Ако тези три искания, които намирам за доста разумни, бъдат приети, можем да вървим напред. Ако не, ще направя всичко, което е в моите правомощия – и на европейско, и на национално ниво, политически и правно, за да спра това решение. 

• Какви са конкретно рисковете за Белгия, питам Карел Лану, изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.
• Има няколко риска за този репарационен заем,  които се обсъждат от известно време.  Най-специфичният е в това, че Белгия има двустранен инвестиционен договор с Русия, според който,  ако в някаква степен парите бъдат замразени или конфискувани, Русия ще заведе иск срещу нея именно на тази основа в опит да получи компенсация и ще блокира други активи, например, на белгийски фирми. Има и много други, но точно за този говорят всички белгийски премиери. 
• Но нали европейските компании в огромната си част се изтеглиха от Русия преди 3 години, още в началото на войната?
• Да, но по всичко изглежда, че има други инвестиции на белгийски фирми в Русия. Например, пристанищни оператори, които действат там. Или пък дистрибуторски вериги и такива от бизнеса с  диаманти. Русия е огромна страна и има връзки с много европейски държави от стотици години. Дори може да се стигне до блокиране на активи на белгийската държава в Русия. Не можете да приберете бързо тези активи и по всяко време – става дума за недвижима собственост, фирми, вероятно инвентар и оттеглянето им изисква време. В това е проблемът.
• Какво точно очаква Белгия от страните-членки, когато иска солидарност от тях?
• Страните-членки трябва да разберат, че последиците за Белгия произтичат от факта, че „Euroclear“ е базиран в Белгия и активите му се подчиняват на белгийските закони. Съответно тя ще бъде засегната така, както нито една от тях. На първо място, това може да стане с гаранции, че санкциите на ЕС се прилагат и то последователно. Също така, 26-те държави от Общността могат да покажат солидарност, като самите те предприемат двустранни действия спрямо руските активи в собствените си страни, които не са непременно засегнати от санкциите на ЕС. И още – предполагам, че Русия се опитва да сплаши Белгия по всякакъв начин, за да не се случи това. Вероятно сте чули, че белгийският премиер говори за смъртни заплахи и не става дума само за него, а и за висши представители в „Euroclear“. Те идват от подставени лица на руските власти. Някои от тях са в Белгия и със сигурност ще опитат да направят това. Вече сме видели друг тип смъртни заплахи и атаки от Русия през последните 20 години във Великобритания, Франция и Германия. Така че няма да е проблем да направят същото и в Белгия.
• И все пак как конкретно другите страни-членки могат да помогнат на Белгия?
• Просто страните членки трябва да покажат, че са в състояние на повишена готовност и гледат какво могат да направят евентуално с руските активи на собствената си територия.  Има много руски активи в много други страни-членки. И те могат да направят списък с някои от тях, които биха могли да бъдат блокирани или иззети. Просто за да заплашат Русия от своя страна. Разбира се, тези активи биха могли вече да фигурират в 19-те санкционни списъци на ЕС, но вероятно може да се направи много повече. Например, да се блокират активи на други руски фирми, които в момента не са в него – просто, за да се покаже, че останалите държави от Общността са солидарни с Белгия и от своя страна заплашват, че ще блокират руски активи във всяка друга европейска страна. Знаем, че много руски граждани имат частна собственост в Испания, Франция, Италия или Гърция като второ жилище или вила. Активи на банки или фирми, които са обект на двустранни договори,  също могат да бъдат блокирани. Все още ЕС и Русия имат търговски отношения, така че това е една възможност. 
• Как гледате на идеята за общ нов заем за Украйна вместо това?
• Проблемът е там, че заемът трябва да бъде гарантиран с нещо. И това най-често става с държавни гаранции.  Повечето от държавите не харесват това, защото имат проблеми с бюджета.  Затова предпочитат тази стъпка с руските активи, така че да няма директно отражение върху бюджета им. 
• А дали Норвегия би се съгласила да бъде гарант на такъв заем, каквато идея също има?
• Норвегия вече реагира на това с думите: „Не може да бъдем изкупителна жертва, само защото сме богати“. Тя също има трудни отношения с Русия, а и граница с нея в Далечния Север.  Там има много дълго крайбрежие, покрай което преминават многократно руски военни кораби, в т.ч. и подводници. Русия може да застраши Норвегия много лесно и предполагам, че това няма да й хареса.
• Смятате ли, че ще се намери решение на въпроса до следващия Европейски съвет през декември?
• Мисля, че ще се опитат да го направят, с което да се омекотят рисковете. Украйна се нуждае от репарационния заем за всички нанесени от Русия щети. Страните-членки просто трябва да приемат, че има война и са нанесени сериозни щети на страна-кандидат и Европа трябва да й помогне. Русия не може да се измъкне безнаказано от всичко, което е причинила на Украйна. За съжаление всичко това показва, че Русия е много добра в сплашването. Надявам се въпросът да намери решение. Не трябва да допускаме да бъдем сплашени и трябва да вървим напред. 

• Същият въпрос задавам на Джудит Арнал, старши научен сътрудник от Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел и кралския институт „Елкано“ в Мадрид.
• Има напредък, но също така е истина, че има нерешени финансови и правни въпроси, особено свързаните с гаранциите, за които Белгия настоява предвид нейната уязвимост като домакин на „Euroclear“. Въпреки че повечето страни-членки искат споразумение и политическият момент е много удобен, дали решението ще се намери през декември, до голяма степен зависи от това ще се намери ли формула за споделени гаранции, които да удовлетворят всички страни. Затова смятам, че е възможно, но далеч не е сигурно. 
• Каква точно форма на гаранции би удовлетворила белгийския премиер?
• Смятам, че белгийският премиер Барт де Вевер иска конкретно споделяне на риска с останалите страни-членки. По-точно, той настоява за съвместни правни и финансови гаранции. Ако се появи искова молба или Русия спечели в съда, Белгия да не поема всички разходи и цялата отговорност. Идеален вариант за него, но и малко вероятен, би бил страните от Г7 да участват в ограничаването на риска за Белгия.  Като минимум обаче той ще настоява за съвместни правни и финансови гаранции от всички останали страни-членки. 
• До каква степен в случая се намесва факта, че Белгия има двустранно инвестиционно споразумение с Русия с всичките последствия?
• Смятам, че това е много голяма пречка. Разбирам, че Белгия не иска да носи сама цялата потенциална отговорност. Това, което до този момент правим, е да изпращаме печалбите от тези замразени руски активи на Украйна. Но съвсем друго би било да се използват бъдещите печалби съвместно за далеч по-голям заем.  Затова Белгия е един от основните проблеми, освен ако не се стигне до солидарност с останалите страни-членки.
• До каква степен обаче те са готови да я дадат?
• Смятам, че все още някои не искат да го направят, особено скандинавските страни, които настояват всички гаранции да бъдат покрити единствено от руски приходи, а не чрез общ дълг или фискални предпазни механизми. За да бъдем честни, трябва да сме реалисти и да сме наясно, че както се обмисля този заем, е твърде малко вероятно да бъде върнат. Разбира се, той ще бъде безлихвен, но той трябва да бъде върнат от Украйна само в случай, че Русия й изплати разходите за реконструкцията.  А на мен това ми се струва много малко вероятно. Трябва да признаем, че в крайна сметка страните-членки до голяма степен ще трябва да ги поемат. Затова разбирам, че те предпочитат да се ограничат с печалбите от тези замразени активи, но също така е факт, че Белгия се нуждае от допълнителни гаранции. 
• Какви действия очаквате от страна на Русия?
• На първо място смятам, че ще се опита да използва правни средства, тоест, да заведе дела срещу Белгия и Euroclear в европейски и международни съдилища. Вероятно след това ще прибегне и до други, още по-мръсни действия като дезинформационнна кампания с цел най-вече оказване на политически натиск. Може би ще се опитат да разделят страните-членки чрез правни предупреждения, искове за конфискация на активи и както вече видяхме, да изпратят дронове срещу някои от тях.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.