ГласовеМнения

Министърът на образованието: Ще имаме недостиг в следващите десетилетия във всички сектори и във всички професии

Опитваме се да насочим студентите към тези професионални направления, към които има най-голям недостиг, каза в Пловдив Красимир Вълчев

Ректорите да са отговорни не само навътре към академичната общност, към статуквото, но и в по-голяма степен към развитието и в по-широките интереси на обществото, каза преди промените в Закона за висшето образование министърът

Иво Дернев

Предстоящ тежък проблем с професионални кадри, които са необходими за бъдещите нужди на пазара на труда, предрече в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Днес той откри учебната година в Пловдивския университет, но в празничния ден говори повече за проблемите, пред които е изправена образователната система и които чакат решения.

„За съжаление ще имаме недостиг в следващите десетилетия във всички сектори и във всички професии. Най-голям очакван недостиг ще имаме в инженерно-техническите професионални направления- там са секторите, които в момента дават най-голяма добавена стойност. Там ще изпитаме най-болезнено недостига. Разбира се, не можем да останем без учители и лекари, имаме недостиг на специалисти по природни науки и математика. И в момента в системата на училищното образование го чувстваме, но той ще се задълбочава. Въпреки че често казваме, че приемът във висшите училища е много, ако погледнем в детайл почти нямаме професионални направления, в които можем да кажем, че броят на приеманите студентите е много повече от бъдещите потребности на пазара на труда”, заяви пред журналисти министър Вълчев.

Той се спря и на очакваните промени в Закона за висшето образование, които ще бъдат обсъдени на Съвета на ректорите в Пловдив след две седмици. „Обсъждаме тези промени от няколко месеца с ректорите. Трябва да бъдем в по-голяма степен партньори в стратегическото управление на висшите училища. Ректорите да са отговорни не само навътре към академичната общност, към статуквото, но и в по-голяма степен към развитието и в по-широките интереси на обществото. Факт е, че този крайно затворен модел на академично самоуправление, което имаме от началото на 90-те години, почти го няма в други страни, с изключение на още две-три бивши социалистически страни. И той в дългосрочен план води до раздалечаване на държавата от държавните висши училища. Аз самият нямам особени правомощия по отношение на това да правя каквато и да е политика за развитието на висшите училища, като изключим приема, който от три години имаме възможност да преструктурираме. Оттам нататък всички решения за развитието на висшите училища се вземат от академичните органи на управление. Разбира се, не говорим за ректорите, които сега са в мандат, а за дългосрочното развитие на системата. Имаме като цяло консенсус, че трябва моделът на академично самоуправление да се коригира, макар и в неголяма степен, без това да води до възможности за намеса в оперативното и финансовото управление. Говорим единствено и само в режим на публичност и прозрачност държавата да може да задава стратегически цели на висшите училища, с които ректорите да бъдат ангажирани. Много честно мандатните ангажименти са за запазване на статуквото, а ние искаме преструктуриране”, коментира образователният министър.  

Той анализира и темата с многото свободни места във ВУЗ-овете. „Има две основни причини за това да има свободни места. В последните три  години приемът в държавните висши училища е намален с 13 хиляди бройки. Ние правим политика на преструктуриране. Днешното търсене на пазара на образование е бъдещото търсене на пазара на труда. Затова се опитваме да накараме студентите да учат повече в технически, природо-математически, педагогически професионални направления, докато  търсенето е другаде- икономика, администрация и управление. Свободният прием е заради преструктурирането, което правим. Дори да имаме излишък на инженери след време, това ще провокира инвестиции, няма да е обществена загуба. Големият ни проблем е да насочим студентите към тези професионални направления, към които има най-голям недостиг. Правим го с приема, с предоставянето на втори стипендии, а вероятно ще предложа в промените в закона за най-проблемните като търсене професионални направления да има безплатно обучение или нещо като трета стипендия, която да покрива таксите. Втората причина за отчетените свободни места е, че нямаме възможност да регулираме приема в частните висши училища. Той се изпълнява средно на 40 процента. Ниският процент на изпълнение е там”, допълни Красимир Вълчев.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина