Писма от фамилиите на големите пловдивски художници против отварянето на заведения във възрожденските сгради с постоянни експозиции спират временно реализирането на идеята за оживяване на Стария град в този ѝ вид
„Ситуацията е имаме общинска собственост, но вече не е наша. Tя вече е превзета,“ коментира Иван Тотев казусите със Старинен Пловдив и Археологическия подлез
С обществен натиск и подписки определени хора се опитват да вкарат общината в обяснителен режим в случаи, в които става дума за управлението на общинска собственост. Така кметът на Пловдив Иван Тотев коментира след днешното заседание на Общински съвет казусът с исканията на инициативната група за запазване на културен център Тракарт и писмата на наследници и фамилии на големите пловдивски художници, които се обявяват против така нареченото „Обживяване на Старинен Пловдив“ с повече заведения.
„За къщите е важно да има консенсус. Личното ми усещане е – и днес го имаме този случай да не говорим кое е правилно и кое не – в случая говорим, че в един период някой взима нещо от общината и то става негово. Изведнъж се оказваме в ситуация – кой пази обществения интерес, общината или този, който е взел “нещото“?! Когато срещу общинската администрация има частна инициатива, могат да се събират подписи и да приложат обществен натиск. Но кое е правилното в случая?“ – коментира още кметът.
Той заяви, че на този етап администрацията няма да предприеме ход, при който ще влезем в скандал, ще се внесат подписки и „ще се обясняваме“, изброявайки постоянните експозиции на Енчо Пиронков, Слона и Димитър Киров.
Имаме една общинска собственост, за която общината не може да каже нищо. Тя е общинска, но вече не е наша. Тя вече е превзета. Общината я е дала, но не може да си я вземе, защото има картини, има подписки, общественици. В случая имаме един договор, нещо е станало, сложили са едни картини и къщата е завзета.
После Иван Тотев сравни ситуацията с възрожденските къщи с казуса за галерия Тракарт. Той припомни, че концесията изтича и е най-нормално общината да реши какво да прави. „Но не е така. Отново имаме подписки, недоволство, 600 – 700 човека. Кой пази обществения интерес: Общината с близо 400 000 гласоподаватели или 600 подписа, кое е по-силното?! Ето днес видяхте – 500 подписа са по-силни и Общински съвет взима решения да обмисля.“
Идеята за оживяване на АИР „Старинен Пловдив“ с повече заведения няма да се реализира, заключи Тотев и добави „но не казвам, че това е правилно.“
Целият текст в КАПАНА.БГ
„До 80-те години си беше така и не си спомням едното да е пречело на другото. Тогава имаше живот в Стария град, а сега цели улици пустеят.“ Изселването на достойни стари семейства за да се „обобществят“ имотите им (а за да се МУТРИФИЦИРА Градът сега!) се проведе от ДИКТАТУРАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА начело с гнусният Начо „културата“ (подигравателно) от 70та нататък
„С обществен натиск и подписки определени хора се опитват да вкарат общината в обяснителен режим в …“ НЕ САМО, А С ПРОСТА ИЗМАМНИЧЕСКА „ТЕХНИКА“, ПОХВАТ, МЕНТЕ ШАЙКИ С АГИТКА СЕ ОПИТВАТ ДА ДОКОПАТ „ПРАВА“ (ПРИВИЛЕГИИ) И ОБЛАГИ КАКВИТО НЯМАМЕ АЗ И ТИ. КАКТО ОНИЯ ОПЕРЕТНИТЕ ДЕТО ИСКАТ ДА СИ ПОСТРОЯТ ДОХОДНО ЗДАНИЕ ПОД КРАСИВ ПРЕТЕКСТ А ЗАПЛАТАДЖИИТЕ =“ОПЕРА“= ДА ИМ ПЛАЩАЛА НАЕМ
Картините не са антични камъни, че да “привличат туристи”, нали господин хотелие… кмет?
Да се използват общински пари и имоти за съхраняване на нечии артистични колекции също не е особено редно, особено когато става дума за съвременници, колкото и талантливи и „велики“ да са те.
И аз не мисля, че е правилно да се изостави идеята. Изискани, скъпи, оригинални заведения биха били на място в Стария град, редом до музеите и галериите. До 80-те години си беше така и не си спомням едното да е пречело на другото. Тогава имаше живот в Стария град, а сега цели улици пустеят.