Търговци и производители борят инфлацията с шринкфлация
По рафтовете в хранителните магазини има варива с по няколкостотин грама под килограм
Най-шокиращо е положението при бурканите с любимата лютеница
Инфлацията хапе все по-стръвно от семейния бюджет на българите. По законите на икономическата и енергийната криза разходите растат, цените скачат, а потреблението се свива. Хората, които все още си позволяват да хапнат на ресторант, споделят, че порциите през последните месеци са станали по-малки.
Все по-очебийна е тази тенденция и в хранителните магазини. Най-вече по рафтовете със стоки от първа необходимост. Ако още не сте забелязали, то незабавно започнете да четете подробно всички етикети на рафта и не машинално да посягате към стоката с най-ниска цена защото
Инфлацията отхапва от грамажа на най-търсените хранителни продукти
Търговци и производители масово започнаха да борят скока на цените с намаляването на грамажа в опаковките. На пръв поглед няма разлика във външния вид на продуктите, но съдържанието е по-малко. Обикновено с между 50 – 250 грама.
Явлението е познато в света на макроикономиката като shrinkflation/шринкфлация; package downsizing и grocery shrink ray /намаляване на опаковката и свиване на хранителните стоки.
Проучване на Под тепето в произволно избран хипермаркет показа, че инфлацията у нас върви паралелно с шринкфлация.
Например, производителите на макарони масово намаляват грамажа.
Разфасовките от 500 грама вече са на 400, запазвайки старата цена.
При ориза, независимо от факта, че има пакети по 800 грама редом до тези от килограм, цените продължават да растат или почти не се различават между по-малкото тегло и обичайното.
На регалите има и боб от 900 грама. Пакетът му е абсолютно идентичен с този от 1 килограм.
Този номер е широко разгърнат при млечните продукти, които през последния месец поскъпнаха драстично отново.
При тях големите опаковки са в диапазона от 380 до 500 грама, а малките, които преди време бяха по 200 гр, сега се намират от 165-180.
Същото се наблюдава и при заместващите продукти за мазане. На рафтовете с маргарин половинкилограмовите кутии може да са пълни с 400 грама продукт.
Най-шокиращо е положението при регалите с бурканите любимата лютеница. На пръв поглед те са три-четири големини. Да, ама не! Внимателният прочит на всички етикети показва, че са продават в 13 различни вида тегло от: 245, 260, 265, 300, 314, 330, 480, 490, 500, 512, 525, 560 и 570 грама.
Шринкфлацията е налична и при сладките изделия, като кутиите с вафли например. Те също олекнаха със 100 -150 грама през последните месец-два.
Как да се справим с проблема?
Внимателно четете етикетите. Не само на дадения продукт, а на всички от същата група, за да се ориентирате в съотношението цена/тегло преди да направите своя избор.
Няма къде да се жалвате, ако грамажа е надлежно написан на опаковката и на етикета на рафта. Всеки един производител има право сам да определя опаковките и съдържанието на теглото в тях.
За да сте сигурни, че получавате толкова, за колкото плащате ви съветваме още да претеглите стоката на контролната везна в магазина.
Как е по света?
„В момента сме на гребена на шринкфлацията заради високата инфлация“, коментира Едгар Дуорски, адвокат и бивш помощник главен прокурор на щата Масачузетс, за Consumer World. Според неговите наблюдения този процес по света е започнал миналата есен, когато забелязал, че пакетите зърнени храни започнали постепенно да се смаляват. По думите му, дори компании като Пепси и Нестле в момента я прилагат.
Потребителската централа в Хамбург съобщава, че през лятото е получила стотици сигнали за случаи, при които хем се вдига цената на продукта, хем се намалява и количеството в опаковката. Това на практика означава, че цената се вдига два пъти: веднъж скрито – като се намали количеството от продукта в опаковката, и втори път – чрез повишената цена. Един от последните подобни случаи бил с опаковки популярен чипс.
В Германия шрингфлацията вече се е появява и при услугите. Ако до скоро е можело да ползваш автомивка срещу 10 евро за 30 минути, сега времето е съкратено на 20.
