Димитър Герганов
Три дни до изборите. Кандидатите се вълнуват и сън не ги лови. Въртят се в леглото и мечтаят за кметския стол или съветническото място. Част от избирателите имат свой фаворит, други ще гласуват на принципа на „по-малкото зло”, а на трети въобще не им пука и смятат да правят нещо по-приятно от разходката до избирателните урни. Точно за тях е този материал. Разглезени от удобствата на 21 век и демокрацията, в която живеем – с всичките ѝ недостатъци, приемаме правото си, да гласуваме като даденост. Забравяме, че всеобщото избирателно право е сравнително отскоро и са били необходими хилядолетия на борби, за да бъде признато, че хората са равни.
Знаем, че „демокрация” идва от старогръцката дума „демос” и означава власт чрез народа. Как обаче са я разбирали древните гърци? Населението на най-важния в политическо и икономическо отношение полис – Атина в най-добрите години надхвърляло 250 хил. души. Едва 30 хил. от тях или около 12% са имали пълни граждански права, възможност да избират и да бъдат избирани. Необходимо е било да отговарят на две условия – да са свободни мъже и да са служили в армията. Всички останали атиняни, жените и робите имали едно-единствено право – да бъдат управлявани. В мъдростта си древните гърци преценили, че изборите за повечето длъжности са излишни и ги разпределяли чрез жребий измежду гражданите с пълни права. Единствено военачалниците били избирани на общи събрания.
Системата на стара Елада претърпяла значителни трансформация в древния Рим. През първите три века от съществуването на Републиката държавните длъжности са достъпни само за патрициите, докато плебса – бедните свободни граждани имат право само на „хляб и зрелища”. Логиката била следната – дейността в полза на държавата не се смята за работа, а за чест и тъй като е свързана с много разходи например за охрана и писари само богат човек може, да бъде избиран. Римските законодатели били наясно, че властта покварява и на важната позиция – консул, се избирали винаги двама. По този начин амбициите им се неутрализирали и се избягвала опасността от еднолична власт. Все пак през 3 в. пр.н.е. и плебеите получили избирателни права. Всички останали в Рим обаче – италийци, жени и роби били възприемани като неспособни за тази висша чест. Някъде тогава за първи път се появил и втръсналият ни феномен „купуване на гласове”. Системата не била сложна – богатите хора давали заеми на бедняци с висока лихва, която от самото начало било ясно, че не може, да бъде изплатена. Когато идвали избори, длъжникът нямал друг избор, освен да гласува за кандидат посочен от кредитора, иначе отивал в затвора. Сенатът приемал различни закони против подкупите, корупцията и подаръците, ала „гласът на стомаха” бил по-силен.
След падането на Рим под ударите на варварите през следващите хиляда години изборите били по-скоро екзотика. Все пак в Полша – шляхтичите, някои италиански градове-държави, Исландия и швейцарските кантони съществували различни изборни системи, в които обаче право на участие имала малка част от населението – около и под 10%. В останалата част на средновековна Европа властта била на феодалите или на Църквата. В Англия с Магна Харта е създаден парламент още в далечната 1256 г., но през следващите 500 години по-малко от 3% от населението ще има право, да участва в изборите. Далеч по-демократични в онези времена – 16-17 век са в Запорожието, където Хетмана се избира на общо събрание, в което участват всички казаци. В Северна Америка британските колонии през 17 век имат местно самоуправление, което ще допринесе за бъдещата американска демократична традиция. Ала и там ще трябва да бъде изминат дълъг път – от Гражданската война и отмяната на робството, до борбите на Мартин Лутър Кинг против сегрегацията.
В края на 19 век светът е изправен пред нова епоха, но всеобщото избирателно право е още далеч. Жените са третирани като безгласни вече 3 000 години. Движението на „суфражетките” се бори за равни права цял век и ето, че първата „мъжка крепост” пада – Нова Зеландия разрешава на жените да гласуват през 1893 г. В Европа първа го правят Финландия през 1906 г., и Норвегия на следващата година. В Англия забраната ще падне през 1918 г., в САЩ през 1922 г., а в Франция през 1945 г. Турция разрешава на жените да гласуват още през 1934 г., докато Гърция ще го направи чак през 1952 г. Последният мъжки бастион на континента – Швейцария ще се съгласи на равноправие през 1971 г.! Понастоящем три държави в света дискриминират жените – Саудитска Арабия, Бруней и Бутан.
В България жените получават право да гласуват през 1938 г., но само ако са омъжени, разведени или вдовици. „Народната република” ще поправи тази несправедливост през 1947 г., но пък знаем как социалистическата система, провеждаше избори. За по-младите читатели ще припомня – един кандидат, една партия и изборен резултат от 99,8% положителен вот.
Накрая ще си позволя едно обръщение:
Приятели, правото ни да гласуваме не е даденост, а резултат на хилядолетна борба между несъвършената демокрация и тиранията. Нека го използваме. И моля ви, гласувайте с ДА на референдума за електронното гласуване! Така ще намалим „купения вот” и някои други аномалии! Успех на кандидатите и нека изберем най-достойните!
