Кирил Николов
Обичам вино и то много. Поназнайвам нещичко за тази напитка – от години се занимавам с нея, а и сам я правя, чини ми се – с успех. Обичам и да говоря за вино, съчинил съм разни притчи за него. Не защото много го разбирам, ами защото съм цар в съчиняването на остроумия, прикрито лишени от смисъл. Това отначало ми бе хоби, сетне ми стана професия.
Обичам и гаджетата. Поназнайвам нещичко и за тях, но съвсем любителски. Все пак съм техен любител, а не психотерапевт.
Събера ли: а/вино с б/гадже, съм като вдъхновен за откривателство експериментатор – колкото и опита да съм правил с тази смеска, никога съставките не са напълно едни и същи, затова и резултатите също…
1/ Една вечер
2/ в един бар
се запознах с
3/ едно гадже.
Тази троица е привидно банална, но може да се превърне и в експеримент, доказващ, че барутът не е измислен от китайците. Според мен зависи от креативната дозировка на съставките. Сред тях почти винаги виното е водещо.
Гаджето беше идеално за лов – в начален /както насърчително ми се стори/ стадий на презряване, ухилено и на пръв поглед – резистентно на веселите ми свалки. Аз, когато не съм сам, съм весел.
Супер!
Мадамата пиеше вино и аз – като първа стъпка от обиграната си тактика, обругах посредствените му качества – те бяха зле маскирани зад нелепо шарен етикет.
Разчистих ловното поле.
„Ми, какво вино да пия сега?”
„Ми, дай да видим винената листа”
Неустоимо компетентен съм.
Ама винена листа в този бар няма. Има пет бутилки вино, наредени на стелажа зад бармана-мушморок. Сред тях, обаче, потисната в лоша компания, скучае една перла. Заби се в очите ми като прожекторна светлина – розе от Сансер, последна реколта. Опитайте го. Ще се почувствате като жените-гмуркачки „ама” /справка в кръстословиците/. Заслужава си потапянето, напълно.
Отворихме бутилката, няма мезе. Хубавото вино не ще храна, пък вие, ако щете, давайте си парите за разни сомелиерски снобарщини.
Гаджето е в захлас, нищо не разбира от виното, но мисли, че свещенодейства. Е, аз така я поведох по пътя към действителното свещенодействие.
Лежим в кревата, не сме задъхани – ритуалите трябва да се изпълняват спокойно.
Пушим, започнахме и да си говорим.
Върнахме се на виното, нали още сме пропити от него. Чула за танините, иска да й обясня.
„Какво е това?”
„Амиии… /току–що сме свещенодействали/ те съставляват основната част от „тялото” на виното, нещо като тестостероните и естрогените – колкото си по – млад, с повече хормони си, по – як и кипящ, но и повърхностен. Колкото повече зрееш и старееш, „танините” омекват, но ставаш по – нюансиран, многопластов и сложен по аромат – това пък е „носа” на виното. Ставаш труден за дескриптиране. При виното е като при хората – младото е за бърза консумация, зрялото е за ценители – едното е за тялото, другото е за ума… Е, накрая всички пропадат в дупката.”
Още сме из чаршафите…, поизтерезнял съм, но я целувам.
„Светни нощната лампа, че не мога да си намеря цигарите!”
„Гола съм, да не взема да объркам ума ти, ценителю мой!
A?