Пег Никълсън и аз
Кирил Николов
духовното съсловие
и приживе узна със скръб
какво е богословие.”
„Елегия за Пег Никълсън, свещеническата кранта”…
Мддаммм… През 1790 година свещениците са се носили на чужд гръб. Факт. Робърт Бърнс изглежда е намерил нещо смешно в това. Те, неговите приказно римувани истории, са все смешни, защото за най-тъжните неща понякога смехът е единственото изразително средство. Този поет е най-големият майстор в това да ни разплаче през смях.
Гледам впитодрехите черни бабаити около някакъв комично шарен поп, който, аха, и ще си настъпи брадата, пристъпяйки триумфално на поредната свята, демек лична територия. Гледката провокира най-различни асоциации. Някои и с неприличен характер, прости ми Боже! Пазят го гарваните. Готови са да избодат нечии нечисти очи. Пазят го от Любовта. Тя бездруго е сляпа, но за всеки случай…
Ние, избраните, които сме изпитвали, а и дарявали това чувство, някои от нас – и получавали такова, знаем, че то може да бъде убийствено. Сещам се за един вълнуващ пример от личния ми живот:
Като хлапе, бях влюбен в едно момиче от другия отряд на лагера. Затова, по доверен съгледвач му изпратих бележка да се видим след вечерната проверка в тоалетната. Девчонката не дойде, не ми върна бележка, а сутринта гледаше към морето вместо към мен. Аз пожелах да се самоубия и почти го постигнах с вкиснатия боб от пионерското обедно меню. Ако не квалифицирана охрана, барем мама да бе тогава до мен, такова нещо нямаше да се случи и лагерът ми щеше да бъде веселба, вместо тъжни дни, тягостно извървели се със скоростта на теснолинейката Септември-Добринище.
Айде, че се увлякох в спомени.
Та Любовта, както виждате, убива. По-добре да я даваме, вместо да я получаваме. Знаеш ли какво върви с нея в промо-пакета… Пу-пу, плюя си в пазвата! Ето защо значи Шареният поп предпочита да ни обича, вместо ние да обичаме него. Споделена любов на мъченика е ненужна. Той просто ще ни обича…, мамка ни!
А какво е приготвил в своя промо-пакет за нас, ще разберат само тези, които търсят Споделената любов.
Ето и предишните куплети от цитираното стихотворение:
„Добра кобила беше тя
и вярна бе, но ето
в реката мъртва полетя
и плувна към морето.
Тя беше кротка и добра,
но пак намаза ножа:
трупа свещеникът одра
за скъсаната кожа.
Труди се тя за своя поп,
додето беше млада.
Сега при рибите, без гроб!
Това й е награда…”
Така си е, дядо Боби, така си е, еей…
Чудя се, дали пък при рибите не е по-добре, отколкото при поповете. Току виж попаднеш на некоя русалка, хем без брада и без грабливи птици около нея. За обща безопасност ще правим секс без любов. Което не ни убива, ни прави по-силни.
Амин и дай Боже!