Последно отброяване до 12 с баничка и бозичка

Альоша почерня от абитуриенти на изгрев слънце, младежите масово спазиха традицията

Младежите вдишаха свободата и тръгнаха към дългото лято

Аня Петрова

Альоша осъмна с накацали абитуриенти по него. Зрелостниците масово спазиха дългогодишната традиция да посрещнат изгрева навръх Бунарджика, след шеметната нощ на бала. Момичета катереха стълбите с токовете си, а скъпите им рокли бяха изпокъсани по краищата и окаляни. Разбира се, имаше някои досетливи сред тях, които си бяха сложили пантофките на Пепеляшка. А други и това не можеха да понесат, така че си вървяха боси. Целта оправдава средствата. С изгрева всички горе френетично и за последно отброиха до 12. Свирките озвучаваха до основата паметника и до полите тепето, а виковете им стигаха до терасите на далечните квартали.

Момчетата се боричкаха приятелски, както са правели и пет години през междучасията. Девойките им бяха откраднали саката и обсъждаха старите си любови, през които са минали в чудните гимназиални години. Някоя и друга двойка се топлеше романтично тяло в тяло в изчакване на изгряващото слънце. Прегръщайки се на уше младите хора си обещаваха нещо и за дните след бала и раздялата с класа- че ще останат заедно, въпреки че пътищата им ги дърпат в други посоки. На други пък батериите им бяха паднали и дремеха по камъка. Почиваха или изтрезняваха в очакване някой да ги събуди за изгрева и традицията.

„Баничка с боза!“, крещяха завършилите след появата на слънцето и първите утрешни лъчи. Неколцина не желаеха крепка закуска, а морно допиваха шише уиски, залитаха от време на време и се смееха с глас. Върхът на тепето напомни тази сутрин на Пловдив какво е да си свободен – няма изпити, няма училище. Единствено едно дълго лято, както казваха самите абитуриенти – като за последно.