Димитър Аврамов: Хората ще накажат жестоко следващото правителство, ако то влезе в обувките на предишното

На хората не им писна от този или онзи министър, а от едни и същи практики и модели на поведение, смята политологът

Според него след 11 юли ще има тактически действащ кабинет и още един истински парламент

„Мисля си, че когато видим пълната картина на секторите, тогава ще се притесним още повече. Суровата истина е, че всеки сектор е управляван като феодално владение“

„Не идва политическа промяна, а идва смяна”. Това каза пред Под тепето в навечерието на предишните парламентарни избори политологът Димитър Аврамов. Три месеца по-късно той отново застана пред медията, за да анализира политическата обстановка в момента, предизборната кампания и да разкрие очакванията си за онова, което ще се случи след нея.

Намираме се на финала на изключително ялова предизборна кампания? Как ще коментираш пасивността на политическите сили? Влязоха ли всички в тона на Слави Трифонов, а именно тонът на мълчанието?

Напоследък явно мълчанието е злато. Може би това произтича от факта, че политиците колкото повече говорят, толкова по-големи глупости казват и стават за резил. По нашите географски ширини вече най-лошото, което може да ти се случи, е да станеш за резил. Що се отнася до „Има такъв народ там” е интересно, защото от тях се очаква едва ли не да сформират управление, обаче те са като призрак. Бродят из кампанията като призрак и не е ясно какво биха правили. Разбира се това не им сваля изборния резултат. Напротив, хората у нас явно са уморени от предишната власт и са твърдо убедени, че каквото и да правят новите политици няма да са по-лоши от предишните. Което, апропо, е политически феномен. Досега у нас не се е случвало такова нещо- политиците винаги са били гласовити и са се опитвали да ни убеждават колко много и полезни идеи имат за държавата и за нас. Този път е коренно различно, може би защото говоренето вече е изчерпано и трябва да си даваме сметка, че имаме десет години на пълна доминация на държавата над хората, пет години на правителство, което непрекъснато искаше нещо от нас. Искаше да го обожаваме, искаше да четем прессъобщенията му, искаше да му вярваме във всички едни аспекти. И това се случваше в голяма степен от основните медии на цената на щедрите бюджети, идващи както от националния бюджет, така и от перата за медийно обслужване на проектите по Европейски програми. Десет години медиите бяха заети да ретранслират всяка глупост, която властта казва. На хората явно им е дошло до гуша и възприемат по добре политиците, които си мълчат. Което е странно, но реалността е такава.

Бойко Борисов обаче не мълчи в последните три седмици. Как определяш поведението му в този период?

В рамките на шегата си пожелавам, когато водя следващата предизборна кампания, основен консултант на опонента ми да е Бойко Борисов. Не ми се иска да съм остър в коментара си, защото има няколко дни преди изборите и е въпрос на възпитание човек да каже това, което има да каже, след седмица. Искам само да кажа, че в последната седмица преди вота хората най-добре помнят какво се е случило. И колкото повече грешки правиш, колкото повече неадекватни, спорни ходове направиш, колкото повече неща кажеш, които са в разрез с реалността и нагласите на хората, толкова по-лош изборен резултат ще имаш. И от тази гледна точка съм убеден, защото съм го виждал, тествал и изследвал, колкото по-активни в глупостите си и в неадекватните си послания са политиците в последната седмица до изборния ден, толкова по-ниски ще са резултатите им. Бившите управляващи така и така са в низходяща крива на развитието си, така и така огромната част от обществото има справедливи въпроси, на които няма отговори, и опитите им да пуснат един кадър и да си върнат подкрепата са много рискови.

Колко според теб ще е дълъг животът ГЕРБ ако низходящата крива на развитието им се запази и след тези избори?

Това е партия, създадена заради Бойко Борисов, както НДСВ беше създадено заради Симеон Сакскобургготски. В момента, в който  Симеон Сакскобургготски се дезинтересира и се оттегли от партията, тя се спихна. Каквото и да правеше НДСВ тогава, каквито и познати лица да имаше, просто партията от ден първи беше направена като ЕООД. ГЕРБ също е създадено като ЕООД. Това прави прогнозата, че ГЕРБ ще се свие много лесна. Аз обаче не искам да я правя, защото едно  да разсъждаваме на базата на опита си и на логиката си, друго е да вещаем апокалиптични сценарии. Не съм фен на такива. Но пак казвам- ГЕРБ е създадена заради Бойко Борисов и без него тя ще е нещо коренно различно. И е много важно дали хората, които са там, ще искат да продължат да са там. Защото след десет години на власт има негативи. Вероятно има и неща, които ще са обект на работа от прокуратурата и съдебната система, и възниква въпросът кой иска такова наследство.

Каква е прогнозата ти първо за вота в неделя и онова, което ще се случи след него? Ще има ли работещ кабинет в следващите няколко седмици и ако ли да виждаш ли някои от настоящите служебни министри в него?

ИТН, които се очаква да имат най-висок резултат на изборите или поне да получат мандат за съставяне на управление, досега се държаха като затворена организация, като хора, които вярват само на своите. Първото, което трябва да направят е да разберат, че в политиката без доверие и без партньори не може. Те като че ли са извървели няколко малки стъпки в тази посока, но все още недостатъчни. От тях чухме одобрение за служебния кабинет и за част от министрите. Тоест, много е възможно ИТН да заложи на парламентарно мнозинство, което създава правителство, повече изглеждащо като експертно, отколкото като коалиционно. Обаче експертни правителства няма. Зад правителство трябва да има парламентарно мнозинство, което значи, че трябва да има коалиция. Може да е по отделни теми, но трябва да има коалиция. В новия парламент може да се създаде коалиция около някакви приоритети и съобразно тях да бъде създадено правителство. Не ми се струва, че ИТН мислят политически да тръгнат да пишат документи, програми, да тръгнат да правят класически политически дневен ред, какъвто сме го виждали от периодите преди ГЕРБ. В този смисъл те не са СДС или ОДС. Ще приличат повече на това, което направи НДСВ- опит за постигане на някакво съгласие в парламента, разписване на някакви приоритети и вероятно следващото правителство ще стъпи на това. Няма да стъпи на програма за четири години управление, няма да стъпи на дългосрочни приоритети. Ще има тактически действащ кабинет.

Преди изборите на 4 април те питах дали си оптимист за онова, което ще се случи след въпросната дата? Сега ще те питам дали си повече оптимист оттогава или по-малко оптимист?

Точно толкова оптимист съм, колкото и тогава. Първо защото краткото Народно събрание, през което преминахме, показа, че може да има разговор за политиката и че хората може да се карат. Това е много важно в парламента- там хората трябва да се карат, да спорят. Някак си връщането към такава форма на парламент, истинската форма, а не към сборище от сервилни на властта депутати, каквито бяха парламентите при управлението на ГЕРБ, помага. Мисля, че ще имаме още един истински парламент. Такъв, в който хората се карат за приоритети, за всичко. Това означава плурализъм. Това означава, че вие медиите ще знаете повече, че властта ще е по-слаба и че министрите ще са уязвими. Парламентарният контрол се завръща, а това означава, че изпълнителната власт няма да е толкова надменна и няма да е толкова податлива на корупцията. Което в крайна сметка означава по-качествено разпределение на националните ресурси. За това съм оптимист. Не съм оптимист за това, че ще има правителство, което да прави някаква дългосрочна визия за следващите четири или осем години и да иска одобрение от хората за нея. Това най-вероятно няма да се случи.

Как гледаш на поведението или работата на служебния кабинет в тази обстановка?

Той е в трудна позиция, защото хем трябва да управлява на чисто, хем трябва да внимава. Защото всеки от тези министри става мишена в случай на завръщане на някакво статукво, в което участват бившите управляващи. Хем трябва да си вършат работата, хем трябва да ни казват честно какво са заварили, хем трябва не влизат на територията на политическото противоборство, свързано с битките за властта и следващия парламент. На тях им е много трудно. Но струва ми се, че се справят.

Това, което показват от завареното е доста обезпокоително, не мислиш ли?

Мисля си, че когато видим пълната картина на секторите, тогава ще се притесним още повече. Защото суровата истина, която много от нас си говорят извън медиите и която малко от нас казват пред тях е, че всеки сектор е управляван като феодално владение. Достатъчно е да видим само какво се е случвало в спортното министерство, или във финансовото, или пък в пътна инфраструктура. Има голямо предизвикателство пред следващия кабинет . Първо да изсветли, да ни каже какво се е случвало, как е работила държавата и в полза на какъв тип структури . Тук не е важно кой е усвоявал бюджети, не е важно към кого е била насочен публичният ресурс. Въпросът е това да спре и отговорността да носят тези, които са давали. Защото когато работиш от името на държавата, трябва да спазваш критерии. От тази гледна точка на следващия кабинет ще му е много трудно и тук идва най-важното нещо- според мен хората ще накажат жестоко следващото правителство, ако то влезе в обувките на предишното. Тук прошка няма да има. Убеден съм в това, защото на хората не им писна от този или онзи министър, а от едни и същи практики и модели на поведение.

Кой за теб е най-добрият сценарий кой е най-лошият от тук насетне?

Добър сценарий е мандатоносителят, поел отговорността да излъчи правителство, да предложи ясна програма за управление какво се прави в различните сектори и успоредно с това изнесе пълна информация за състоянието на държавата в съответните ресори. След което в момента, в който стъпят в длъжност новите министри, да вървят по тази програма и да изпълняват обещаното, като това се случва на фона на силен парламентарен контрол. Това е най-добрият сценарий. Лошият е да се създаде управление, което да смени бившето, да се настани в неговите обувки и да започне преразпределение на властовите ресурси, като се запазят всички лоши практики досега. А именно ресурсите на държавата да се разпределят към обръчи от фирми, както ги нарече Доган, които очевидно са се запазили в изминалите десет години. Най-важното нещо е те да не съществуват от тук нататък.