Текст: Костадин Каравасилев
Снимка: Владислав Христов
„Всичко, което е част от теб,
има право да съществува…“
Замисля ли Ви този цитат? Той е част от стихотворението „Изкуството да се сбогуваш”, което Аксиния Михайлова прочете по време на представянето на едноименната ѝ антология в Bee Bop Café, като част от фестивала „Пловдив чете”. Книгата включва творбите на поетесата от последните тридесет години, като тя поясни, че е включила и някои нови. Те не са много, тъй като през последните пет-шест години, след излизането на последната ѝ стихосбирка, е написала не повече от двадесет и няколко стихотворения. Неслучайно във встъпителното слово преди срещата, издателят Божана Апостолова отбеляза, че Аксиния Михайлова „пише малко, явно когато е готова да го направи и повикана от други, небесни сили… и пише великолепно”.
Струва ми се, че думите „всичко” и „всеки” са ключови за поезията на Аксиния Михайлова. Както самата тя каза по време на срещата: „За мен е важно да намеря точно онази дума, която все едно да ви я кажа в някакъв личен, интимен разговор, все едно разговаряме заедно, за да може да достигне до всички”. Именно този стремеж да стигне до всеки и едновременно с това да не изгуби интимното усещане в комуникацията, поставя акцента върху думите. Както отбеляза Ина Иванова, която грациозно водеше разговора с поетесата и с проницателност говореше за творчеството ѝ – поезията на Аксиния Михайлова е в едно пространство „там, където думите са метафори, там, където думата е символ за нещо повече”. Ето как в думите авторката търси една всеобхватност. Значенията им преливат, за да подхранят със соковете си нови такива и тези нови значения да станат лични, да придобият интимния оттенък, който всеки читател им придава.
Дори в пространствен смисъл, в поезията на Аксиния Михайлова има заложена всеобхватност. „Това е едно изключително писане, едно писане устремено по вертикала”, отбеляза Ина Иванова и продължи, „въпреки че ти използваш всъщност хоризонталните маркери на предметността – морето, всички човешки топоси, които всъщност ние срещаме живеейки”. И поетесата се съгласи с това определение. Самата тя сподели, че в материята, с която борави, „няма нищо по-различно от това, което всеки един нормален човек живее и изпитва” и след малко добави: „Тогава, когато чувствам някаква нащърбеност, липса в деня ми, в битието ми, във взаимоотношенията, в любовта, във всичко онова, което всички ние живеем всеки ден, тогава идва стихът, за да окръгли тези липси”. Този кръг обхваща хоризонтала и вертикала на човешкото битие. Битие, изградено от взаимовръзки, които идват неочаквано, като вдъхновението. Както Аксиния Михайлова сподели, в работата си като преводач, а и в ролята си на читател, понякога попада на откъс или дори една дума, която действа като ключ, който „да ти отключи нещо, което ти носиш дълго в себе си, без да си подозирал”.
Затова и
„Всичко, което е част от теб,
има право да съществува…“
защото не се знае кога една дума може да го отключи и да донесе вдъхновение.
