ГласовеМнения

Студът разгони Лайкучката

Цар Симеоновата градина опустя в минусовите температури

Лайкучката през лятото
Лайкучката през лятото
Лютият януарски студ опразни емблематичната пловдивска Лайкучка в Цар Симеоновата градина, видя наш човек. Деметра закриля меката на ораторите в парка, но от студа дори камъкът се е свил.
Фонтанът на богинята на плодородието е трибуна на десетки мъдреци и откровени зевзеци. На какви ли не щуротии се е “наслушала” Деметра. Кибиците в градинката смятат, че ако статуята проговори (някои от тях искрено вярват, че това може да се случи) може да обърне хода на историята. Не толкова е закрилница, колкото пазителка на тайните ни. Знае ни и майчиното мляко, казва на ухо леко опърпан старец и се усмихва дяволито под редкия си мустак.
Стотици майстори на късия и дългия разказ, поети, математици, шахматисти, табладжии и бричари се събират ежедневно на Лайкучката ( с години групата вече е пооредяла). Общността трудно приема нови и недолюбва натрапниците. Лайкучките мълчат като ремсисти по злободневни теми и въпроси от рода на “Как да си сглобиш ядрена бомба в мазето”, въпреки, че знаят технологията детайлно. Няма да разкрият как се правят тризнаци и как бозата може да стане пенлива бира. Виж- ще открехнат метеоролозите какво ще е времето в средата на февруари, тъй като въпросът не касае пряко националната сигурност.
Политиката, спорта и философията на живота са на особена почит сред Лайкучките. Сборището на пенсионери, безделници и професионални кибици тръгва още призори. Преди сибирските студове на дневен ред сред трима пенсионери, които захранваха гълъбите в Цар Симеоновата градина, бе мъжествеността на африканците. По някакъв странен начин темата е свързана с футболната купа на африканските нации. “Аз ти казвам, че като пикаят си го навиват, за да не им се влачи по земята и да не го полазят мравките. Клатят женки още от 12- годишни. Ми как няма да са добри спортисти, като водят активен полов живот още в детски години. Не като нашите- станал на 15, а още лъска бастуна”, разяснава на свой авер оратор Стефчо от Кършияка. Твърди, че теорията му за връзката между спорта и таковането е желязна, но той не би я разкрил на никой тренер. “Е, срещу некой лев мога да науча на това-онова”, клати глава специалистът. Image title

“Добре бе, кажи как китайците си различават децата. Аз оня ден видях един с дръпнати очи, дето и трите му деца като едно. Как ги вадят по калъп”, пляска се по челото, родил нова тема за бурни дебати1 белокосият Слави. “Густо майна и ДНК-то на азиатците”, дудука мъж с огромен корем. Той се ползва със специално внимание, тъй като е сред тузарите в компанията- има колело. “Къде тръгна пак с тоя мерджан”, питат пича с тумбака с нотка на завист Стефчо и Слави. “ Отивам за питие”, гордо отвръща от колелото тузаря и се отправя към близката чешмичка. “Ей, баровец. И до мокрия бар на собствен ход не отива”, цъка с език Стефчо.
Задкулисните игри от световната политика и международното положение са на особена почит. Понякога думите са безсилни в разрешаването на спорове, свързани с китайския икономически модел или визитата на министър Младенов в Кандахар например, и ораторите се аргументират с юмруци. Кибритлиите обаче не са добре дошли на лайкучката. Който скочи на лабут веднъж, вече се гледа с други очи. Както се казва, губи аудитория. “Ей оня с брадата виждаш ли го. Веднъж скочи на търкал заради вечния въпрос “Кое е първото- яйцето или кокошката”. Той беше категоричен, че петелът е първи в тая верига, тъй като има шнур. Никой не противоречеше- всички знаем, че е така. Ама той реши да се репчи, ей така, за спорта. Скъса ризката на едно момче на 65 години. Оттогава е все сам. Само чат- пат някой го кани за една партия шах”, разяснява неписаните закони на общността дядо Васко.
Пенсионерите с умиление си спомнят годините преди промените. “Тогава беше друго. Много теми бяха апокрифни, а на нас това ни дай. Беше очарователно да разкажеш виц за Живков или да споделиш как искаш да отхапеш ухото на Пенчо Кубадински. Вече всеки за всичко може да плямпа. Няма хава”, връща се в спомените дядо Васко.  Той определя повечето от приятелите си, и себе си, за терци майорни
, достойни за перото на майстор сатирик. Васко не пропуска да отбележи и липсата на бая от старите образи от лайкучката. На всички липсва един от емблематичните пловдивски зевзеци Бай Иван Карачомака. Преди години той се отбивал през градината, за да събере очите на аверите с поредна лакърдия. Появявал се рядко, на посещението му държало влага на всички дълго време. “Карачомака беше известен с мохабета си как е играл табла с Хитлер в бункера му и цъкал биричка с диктатора. И до днес си спомняме легендарната лакърдия на Бай Иван с патките. Бил на лов край малък водоем, насред люта зима. Скивал няколко патки във водата и за да спази феърплея решил да ги подплаши, пък тогава да ги пуца. Патките обаче не политали. Тогава Карачомака видял, че краката им са замръзнали в леда. Взел една коса и ги окосил”, припомнят си разказите на зевзека негови стари познати от Лайкучката. Не се мярка и познатият като Поета на главната, Титана на римата Велко Парашиков. Ораторите твърдят, че стихоплетецът има здравословни проблеми и не се отдалечава от вилаета на Военна болница. Ала още рецитират една от емблематичните рими на Парашиков, посветени на любимата биричка:
Който има бири, курабири.
Аз на нея викам- мила,
тя на мен- хайван.
Даваме й шоколади,
Иска паламуд,
И старци голобради,
Без нея са във смут
Кратки включвания има и изтупан мъж на средна възраст, на когото викат Сократ. Спретнат с изключително чиста бяла риза, с одеколон в единия джоб, Сократ реди философски трактати на пейките край фонтана на Деметра. Лайкучките твърдят, че дори млади моми се навъртали около градинския мислител, за да философстват над живота и живота след смъртта.
Кибиците от градинката не крият, че ежедневието им е станало сиво и безсмислено, след като фира дадоха представителите на другата подобна общност под тепетата- чешитите от Галфонщрасе, чиято територия се намираше в градинката до писоарите на “Кап. Райчо”. Каква е била причината за явното недолюбване между двете групировки, не е ясно. Враждата обаче е тляла с години, до превръщането на Капитан Райчо в мини мол.
Очаквайте спомени от Галфонщрасе!

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина