Старият сарашки занаят не умира, възражда се в модерно изкуство в Пловдив

Георги Замов гравира върху кожа и прави уникати в семейното мазе в „Кючука – центъра на Вселената“

В нова поредица Под тепето ви запознава с хората, които създават във времената на повсеместна световна криза. Творците в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Представяме ви немирниците, създаващи в период на локдаун.

Първият портрет бе за Плетените фантазии на един журналист  – Веселина Божилова и нейните кукли, след нея ви показахме Сашо от Караджово, който плете кошници на древния римски път в сърцето на града.

Ред е на един самобитен творец от най-старите квартали в Пловдив – Георги Замов, който възражда сарашкия занаят, като го превръща в модерно изкуство.

Традициите от миналото, когато кожарите, правели предмети, използвани в бита, селското стопанство и ежедневната работа, Жоро претворява в персонализирани уникати.

Красивите авторски изделия от естествена кожа се раждат в семейното мазе в Кичук Париж, или както той нарича квартала „Центъра на Вселената“.

Избата превръща в ателие с помощта на съпругата си Мария преди няколко години.

Отдавна решил, че ще прави нещо с ръцете си и издялал няколко дървени лъжици. На едната направил келтска плетеница в 3D вариант. После започнал да рисува, но не намерил пазар. Преминава към ножове, заедно с приятел и от правенето на кании за съвместната им работа, се обръща към кожата, където открива призванието си.

Първо си купува китайски инструменти, които изхвърля бързо и постепенно влага в качествено оборудване.

„Без съпругата ми много от нещата нямаше да се случат. Тя винаги ме е подкрепяла и в най-трудните моменти!“

С течение на времето проектите му стават все по-мащабни и прецизни. Съвместно с други творци създава гравиран Селяк за гайдар, инкрустиран със сребро.

С ножаря Атанас Илиев, с когото са приятели от детниство, работи върху прекрасни кании, които придават завършеност и функционалност на готовите ножове-уникати.

Става един от най-добрите гравьори в България, по думите на хора от бранша.

Първата ми работа с кожа беше в III-ти клас. От един стар войнишки колан си правих кания за нож, която прерязах, вкарвайки ножа вътре, разказва той пред репортера ни.

„Май първият ми карвинг беше във II-ри клас в една хижа на Химбоаз. А несъзнателните ми опити за живопис са били на 4-5 години и съм рисувал цветните ленти върху екрана на телевизора, когато нямаше програма“, впуска се в спомени с присъщото му чувство за хумор.

Вселена с китара, косачка и резачка са две от най-необичайните поръчки, които е изпълнявал.

„Преди кризата беше хубаво, сега са отменени базари, тържества, мероприятията свързани с излагането на приложно изкуство и хората са затворени. Икономическата обстановка пречи на всеки да отделя от доходите си за изкуство. В редки случаи се правят поръчки за любими хора, но това не е достатъчно за един творец да се издържа.

В тези времена дори поръчките на миниатюри са рядкост.

Когато работиш само с естествени материали, каквато е кожата, с хубави бои и качествени инструменти, е трудно да си на печалба. Всичко, което изработвам, е сътворено на ръка и е автентично, индивидуално, уникално. Повторения няма.“

„Опитват се да ни прекършат психически и красотата е още по-необходима в днешния объркан свят,“ споделя Георги.

Когато не гравира, разтоварва като свири на китара или рисува любимите си пейзажи. Прави кулинарни шедьоври, но само за близки хора.

А любимите му мигове от ежедневието са разходките с осиновеното куче.

Дудка е спасена от улицата, но сега е царицата на домашните любимци в квартала.

И за нея има занаятчийска каишка.

Още от творбите му може да видите на страницата му във Facebook – Георги Замов-Изделия от естествена кожа.