Самуил Петканов
Не е нормално за 2 месеца да си премиер и да не излезеш на открит дебат с критиците си, които през това време протестират и искат оставката ти.
Не е нормално да обясняваш, че протестиращите срещу правителството, съставено от коалиция, в която лъжеш, че не участваш, са платени, когато обществената телевизия ясно показа практиката ти да купуваш 90-килограмови пичове, за да ти „пазят“ централата.
Не е нормално да идваш като алтернатива на шуробаджанащината, полицейщината и демагогията, като приемаш същите за свое ежедневно кредо в името на властта.
Не е нормално на медийна империя, създадена с неясни пари и обхващаща цялата държава, да противопоставяш като теза няколко човека с профили във Фейсбук, които дори не могат да си позволят коли с тъмни прозорци и охрана.
Не е нормална апатията, когато родината ти е най-бедната страна в континента, когато членка на Европейския съюз има солиден дял от населението, който живее в потресаваща мизерия и го е страх да поиска повече, за да не загуби и малкото, което има.
Не е нормално едно цяло поколение (моето) да израсте във време, в което е публична тайна, че се купуват гласове, че има мъртви души на по 130 години в списъците, че се правят десетки схеми и машинации в изборите, и някой да има мерзостта да твърди, че имаме институция, избрана по демократичен начин.
Да, тези протести ще ми се отплатят. Участвам в тях с користна цел. Користната цел да угодя на съвестта си. Да не повторя грешката на родителите си, за които демокрацията е в неделята, в която отиват и прилежно пускат бюлетина. Искам да гласувам всеки ден, искам бъдещето на родината ми да се поражда в идеите, предлагани открито, подлагани на дебати и защитавани с логика. А не да бъде решавано на базата на това, че някой веднъж на 4 години се оказва победител във фиктивните избори и после имал право да прави каквото си иска.
Цъ. Дотук.
Да, това трябваше да стане по-рано. Но дотук. Повече – не.
