ВластИзбориМненияНовини

Какъв ще е европарламентът след изборите?

родепутатите разчистиха кабинетите си в Страсбург и в Брюксел. Част ги замениха с предизборни маршрути. Нови претенденти загряват край страничните линии.

Евродепутатството е сложна работа и за немалко от тях професия. Повечето евродепутати имат по два и повече мандата. Като правило новодошлите са малцинство, защото обикновено се смята, че за тях първите две години от петгодишния им мандат са време за учене и адаптация, по време на които не са законодателно ефективни.

Първоначалните прогнози че следващият състав на Европейския парламент ще е кардинално различен, са по-спокойни и повечето наблюдатели вече смятат, че двете най-големи европейски партии – ЕНП и социалистите, ще запазят паритета си, макар да може да се нуждаят от повече съюзници, за да управляват.


Само допреди 10 години ЕНП и социалистите бяха в състояние заедно да прокарват всякакви решения. В деветия парламент, който си отива, за това им бяха нужни и либералите и зелените, а след изборите вероятно и те няма да са им достатъчни за

Ново мнозинство

И причината за това няма да е само политическата фрагментация в повечето европейски държави, откъдето те биват избирани, нито само надигащата се отново вълна на крайни политически идеи, но и парламентарните правила.

За разлика от деветия парламент, който се състоеше от 705 депутати, следващият ще е от 720, а това ще означава и различен брой на мнозинствата, които ще се изискват за приемането на решения. Новото обикновено мнозинство, с което се приема над 90% от законодателството, ще бъде 361 евродепутати вместо 353.

Ето защо големите партии предпочитат да заложат на сигурно и вероятно са спуснали към партиите си по държави да подредят така листите си, че да увеличат броя на депутатите, които ще бъдат избрани. Всеки член от парламентарните групи след изборите ще е важен и може би дори решаващ за бъдещата работа на парламента.

Евродепутатите решиха да добавят 15 кресла в залата, за да отразява съотношението им по-добре нарасналото население на няколко държави. Франция, Испания и Нидерландия получават по две допълнителни места. Австрия, Дания, Белгия, Полша, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия – по едно (вижте пълното разпределение в края на текста).

За България от преразпределението няма да се промени нищо и нейните представители ще останат 17 и в следващия парламент.

Три седалища

Въпреки продължаващата от десетилетия битка Европейският парламент запазва трите си официални седалища и за новия мандат.

Във френския град Страсбург всяка година се провеждат 12 едноседмични пленарни сесии. В Брюксел e съсредоточена работата на парламентарните комисии между сесиите, но има и няколко (обикновено 5-6) мини пленарни заседания от по два дни. В Люксембург се намират значителна част от администрацията и подпомагащите органи на институцията.

Многогодишните опити за намаляване на разходите чрез концентриране на парламентарната работа в Брюксел се блокират от необходимостта решението да бъде взето единодушно от страните членки, което не среща френското одобрение. През приключващия мандат тези усилия изглеждат все по-обречени, тъй като парламентът купи още недвижима собственост в столицата на Елзас.

Изборен календар

Изборите за Европейски парламент ще се проведат във всички 27 държави между 6 и 9 юни. Трите дати са дадени, тъй като в някои държави гласуването е в работен ден, в други, сред които и в България, обичайно е в неделя.

Изборът на депутати за европарламента се извършва по национални правила. Те се нуждаят от различен брой избиратели и правят кампании измежду хората, живеещи в страната, от която се кандидатират, по нейните правила. В този смисъл е много по-лесно да станеш депутат например в Малта, отколкото в Германия, но вече избрани тази разлика се заличава, поне на хартия, тъй като всички евродепутати имат еднакви правомощия.

Изборът на евродепутати по национални правила е основната причина кампаниите им също най-често да са изградени върху вътрешни въпроси във всяка отделна държава, а кандидатите да дават неизпълними обещания предвид правомощията на Европейския парламент.

Засега ЕС обаче не е в състояние да постигне съгласие за предлаганата от десетилетия паневропейска листа от кандидати, за които да могат да гласуват избиратели от няколко или от всички държави. По тази причина и т.нар. водещи кандидати, или от немски – шпиценкандидати, са до голяма степен политически лица на кампаниите, а не реални участници в изборите. Така например водещият кандидат на ЕНП Урсула фон дер Лайен изобщо няма да се кандидатира за вота, но ще бъде на лидерските предизборни дебати, каквито Европейският парламент и няколко големи медии планират през кампанията.

Водещите кандидати често се представят като претенденти за разпределението на висшите постове в Брюксел и най-вече за председател на Европейската комисия, но техните назначения не зависят от изборите, а се определят от европейските лидери, които ги договарят при закрити врати. Европейският парламент трябва да ги утвърди.

Вече са известни няколко сигурни дати:

  • Предизборният дебат на водещите кандидати на европейските партии, организиран от еропарламента, е насрочен за 23 май
  • 6-9 юни избори в 27 държави от ЕС
  • От 9 юни европарламентът ще публикува данни за изборните резултати във всички държави. Те са базирани на данни от ЦИК
  • Първото заседание на новоизбрания парламент ще е 16 юли и ще е посветено на учредителни дейности
  • Преди него трябва да се съставят парламентарните групи, а веднага след него и парламентарните комисии
  • Първото редовно заседание е насрочено за 16-19 септември, като то ще бъде посветено на избор на следващия председател на Европейската комисия.

Законодателни илюзии

За разлика от националните парламенти, в които влиянието на депутатите се определя от факта, че те могат да внасят, редактират и гласуват закони, в Европейския парламент законодателните правомощия на членовете му са значително по-малки.

В ЕС единственият законодателен орган е Европейската комисия, която пише и внася всички проекти за директиви, регламенти, решения и международни договори. Европейският парламент е съзаконодател, както и Съветът на ЕС, където работят правителствата. Той може да внася изменения и поправки, но не може да пише закони и да ги въвежда в сила без участието на другите институции от „тройката“.

Сложната система на приемане, която гарантира през цялото време контрол върху въвежданото законодателство, е основната причина за дългия път от внасянето на законопроект до влизането му в сила, който в общия случай отнема около две години.

Законодателна тежест

Европейският парламент има различна тежест по отношение на приемането и прилагането на европейското законодателство.

Често той е само консултиран по решения. Такова е например членството в Шенген или в еврозоната, където думата имат държавите членки. Европейският парламент може да приема резолюции, с които да изразява отношението си, но те са просто „за сведение“ и нямат значение за скоростта и ефективността на придвижването на въпросите.

По въпроси като бюджета на ЕС обаче парламентът има силен глас и финансовата сметка на ЕС не може да бъде приета без него.


Повечето законодателни решения се приемат на две четения, като първото фактически е преговорен мандат, който институцията делегира на група депутати, на които парламентарните комисии с решаващото участие на партиите групи възлагат да отстояват позицията на Европейския парламент.

След като го получат, докладчиците (един основен и подпомагащи – винаги от други парламентарни групи от компетентните по законодателното предложение парламентарни комисии), преговарят по окончателния текст на законодателните предложения със страните членки, представени чрез ротационния председател на Съвета и с еврокомисията като вносител на предложението. Когато текстовете се договорят, предложението се връща в Европейския парламент за второ гласуване. Но последната дума винаги е на страните членки, които последни гласуват по приемането на директивите.

Обикновено се смята, че този вот е формален, тъй като всичко вече е договорено, но напоследък прецедентите с отхвърляне и промени в окончателно договорено законодателство зачестиха и по всичко личи, че ще стават все по-чести. В тези случаи Европейският парламент е в най-слаба позиция, защото няма думата, след като депутатите веднъж гласуват текстовете на второ четене и ги изпратят в Съвета на ЕС.

Така се случи със забраната за пускане на нови автомобили на бензин и дизел след 2035 г., като към електрическите коли бяха добавени и такива на е-горива, или пък „убийството“ на Закона за възстановяване на природата, който няколко държави отказаха да одобрят, въпреки че той беше минал през всички етапи на одобрение, включително с тяхното съгласие.

Преизчисление на броя на населението спрямо представящите го депутати доведе до промяна в числеността на националните делегации на 12 държави. Промяната не засяга България, която ще трябва да излъчи отново 17 евродепутати
Преизчисление на броя на населението спрямо представящите го депутати доведе до промяна в числеността на националните делегации на 12 държави. Промяната не засяга България, която ще трябва да излъчи отново 17 евродепутати

Снимка на корицата: © European parliament (audiovisual service)

Източник: Дневник

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина