Студентите – всеки ден ще е така, до победата!

В миналото образованието е било култ. Внушава респект. Преклонение. Как е сега знаем всички

Димитър Герганов

Честит празник, драги студенти! Бъдете здрави, щастливи и по-изучени. И понеже няма бивши студенти – присъединявам се и аз. Да си припомним какво и защо празнуваме, все пак? 8-ми декември е денят на Св. Климент Охридски, който се приема за патрон на вишистите. Защо точно той? Сещам се за поне две причини – създал е кирилицата, на която днес пишат 300 милиона в целия свят и е основал Охридската книжовна школа – първообраз на днешните университети, където само за първите 7 години се обучават над 3 500 ученици! Печатната преса тогава е непозната, както и хартията – пише се върху обработени животински кожи на светлината на свещи. Книжнината е усилие, завършеният труд – подвиг!

       Древните студенти на пръв поглед са прецакани. Нямат стипендии, неспирни среднощни купони в Студентски град  и колети от мама и тати. Нямат чичковци-паричковци с лъскави автомобили, а чалгата все още не е изобретена. Слушат се предимно и основно църковни песнопения в стил Йоан Кукузел. Джаз, метъл-рок и диско ще се родят след повече от хиляда години. Джон Ленън също и точно на 8-ми декември 1980 г. един комплексар ще го убие. Древните обаче имат привилегия, за която днешните само могат да мечтаят – те са избрани. Един от хиляда. Обект на преклонение и завист, защото образованието е култ. Внушава респект. Преклонение. Как е сега знаем всички…

       По ирония на съдбата празникът на студентите се чества и като ден на непорочното зачатие от католическата църква. Преди шест века обаче светите отци от Рим са нямали дори най-малка идея за „въздържанието”, което се задава откъм просветения 20 век. На 8-ми декември се случват и други бележити събития – открито е Панагюрското златно съкровище, с което неотдавна смаяхме Лувъра, а преди 28 г. Рейгън и Горбачов преместиха пръстите си от ядреното копче и тласнаха света към разоръжаване. На тази светла дата се случват и други неща – роден е Хораций, чието Carpe diem /Наслаждавай се на момента/ е девиз, който се споделя от целокупното студентско войнство. Също така на 8-ми проплакват за пръв път и Мария Стюарт – трагична британска кралица загубила главата си, Джим Морисън от Доорс и Шиниъд О’Конър – влязла за кратко в новините преди дни.

        8-ми декември е специфичен български празник започнал в далечната 1902 г. Нещо като Джулая Морнинг, който се отбелязва само у нас. Останалият студентски свят размята кълки на 17 ноември, макар и в значително по-академичен стил. Все пак, докато българските студенти празнуват, трябва да знаят, че не са сами – по същото време купон има на Марианските острови, в Румъния и Узбекистан – ден на Конституцията, в Панама се почита – майката, а в Югоизточна Азия – денят на просветлението на Буда. По стара комунистическа традиция 8-ми декември е репресиран за цели 18 г. през периода 1944-1962 г. После „другарите” се усещат, че е по-добре будната „златна младеж” да изпуска парата един път в годината.

      Най-старият университет от светски тип в света съществуващ и до днес е основан в Болоня през 1088 г. Много преди това работят Магнаура в Цариград, Преславската и Охридските школи, медресетата във Фес и Кайро, но в тях обучението има предимно религиозна насоченост. От катедрите на Болоня през следващите векове ще излязат Данте Алигиери, Николай Коперник, Мусолини и Умберто Еко… Също и един много прочут българин в Средновековна Европа, за който у нас не се знае нищо. Човекът се казвал Булгарус де Булгарис и бил най-уважаваният от „Четиримата доктори” – школата на болонските професори юристи, която ще кодифицира римското право в законите на Западния свят. На днешен език бихме могли да го наречем „буквояд”, защото давал предимство на концепцията за буквата на закона над тази за духа в правото. Впрочем успял да я наложи. Булгарус бил изключителен оратор и съвременниците му го наричали – Златоуст. Качествата му правят силно впечатление на императора на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса, който го назначава за свой доверен съветник, а по-късно го поставя за викарий на Болоня. Умира през 1166 г. и е изпратен в последния си път с големи почести.

      От времето на Булгарус изтекла много вода и днешните студенти са различни. Поне у нас. Образованието се е превърна в бизнес. Твърде неконкурентен на световния пазар, но в домашни условия съвсем приличен. Както се казва, който не е влязъл – той не е завършил. Преписването и купуването на изпити е практика, а другото е по-скоро изключение. Не малко екземпляри с афинитет към знанието действат със замах и  направо си купуват дипломите. Всяко търсене си създава предлагане. За съжаление модерността изпрати в забвение и чаровния институт на вечния студент. Тези прочути бохеми, които се образовали по 10-15 години в таверните и вертепите на Западна Европа в преследване на духа от бутилката. Те нямали никакъв проблем да се дипломират, но не бързали – за тях всеки ден бил 8-ми декември! Особено прочути били в Хайделберг – единственият немски град, който съюзниците не бомбардирали нито веднъж през Втората световна война.

     Затова драги студенти забавлявайте се, като за последното, хич да не ви пука и слушайте чичо си Кърт Вонегът – той е мъдър човек: „Не се чувствайте виновни… протягайте се… радвайте се на тялото си… пейте… танцувайте… пътувайте… и употребявайте плажно масло”! Честит празник!