Кметът заяви, че най-четената българска книга е писана в Пловдив. А Вазов сам твърди друго
Иво Дернев
„Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми — и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание.”. Така звучи историята на написването на романа „Под игото” от устата на самия му автор- патриархът на българската литература Иван Вазов.
От днес историята звучи по друг начин, коригирана от Иван Тотев. Според кмета, най-четената българска книга е писана в Пловдив, а не в Одеса, както твърди самият Вазов през 1920г.
„Съединението започва в сърцето на един град, който седем години е бил най-богатият град в Княжеството и Източна Румелия. Град, в който се е събрал интелигенцията. Град, в който Иван Вазов е писал „Под игото””. Това са точните думи на Тотев в коментар по повод днешния празник. Вероятно неволната грешка на кмета е може би незначителна за някои. Но сме длъжни да я отбележим в Деня на Пловдив. Ще ни се Под игото да е родена тук, но не е. Тук Вазов обаче е написал "Епопея на забравените". И това е достатъчно. Честит празник, пловдивчани.
Инженер произлиза от ингениус -т.е. почти гениален ,но понякога и гениите грешат
Понеже няма на кой да прилича Тотефф, та приказва врели некипели. А коментарите са се превърнали в монолог.
Иво, спри да се подмазваш на мъжа ми! Не го давам на никого!
Абе, Иво, ти от къде разбра какво твърди Иван Вазов? Къде го прочете, защото нещо ми обърка историята? Заглавието ти звучи като екот от отвъдното? На среща с Вазов ли беше?
Съгласна съм да споря, да доказвам, че грешите с тази статия, до момента, в който ще се наложи да се извините на най-истинския кмет на Пловдив!!!
Нима един роман се пише, сядайки на стол в Одеса, без да има предварителни записки, без да има предхождащи писането мисли, без да има събития, които са го провокирали, създали или дори написани под формата на записки на друго място.
Възмутителна е тази статия и аз като студент по история и български език възроптавам срещу начина Ви на очерняне на един от най-успешните управленци за Пловдив.
Ако първата част на „Под игото“ е публикувана за първи път през 1889 в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а романът е трябвало да бъде завършен в България, след намесата на проф. Ив. Шишманов – редактор на „Министерски сборник“, а самият Вазов е диктувал на брат си Борис да пише края на романа под негова диктовка, не значи ли това, че написването на „Под игото“ не е в Одеса?
Как се създава и как се пише роман? Със сигурност не за една година (1887-1888) както се твърди в Укипедия. За жалост данните, които днешните журналисти използват са предимно от там. На Вас в „Под тепето“ и на В.Д. от Пловдив прес Ви липсва онова умение, наречено публицистика, журналистика, анализ, изследване, обективно представяне на данните.
Когато се опитвате да оцапате някого, бъдете обективни. Изследвайте фактите, анализирайте данните, проследете историята, бъдете истински! Защото нито Вие, нито онази пишман журналистка от „Пловдив прес“ могат да бъдат сигурни как и къде е написан романът „Под игото“. В името на това да оцапате авторитета на Иван Тотев, сте способни да съчините невярна информация, което в днешно време не е чест за журналистите. Но това е друга тема.