Арх. Мария Стоянова: Нямам големи очаквания от конкурса за главен архитект на Пловдив

В журито, което ще посочи наследника на Румен Русев, представителите на администрацията надделяват в пъти над тези на браншовите организации

Когото си решат, той ще бъде избран. Експертната оценка отново няма да надделее, казва зам.-председателят на КАБ

Горещите градски проблеми, които главният архитект трябва да разреши? Ами той няма какво да разрешава. Той е безгласна буква, подчертава арх. Чавдар Тенев

Нашето законодателство поставя в абсолютна зависимост човека на този пост

Иво Дернев

Кой ще следващият главен архитект на Пловдив? Този въпрос май не вълнува особено общината. От кметството сигурно си мислят: „Конкурс като конкурс и нищо повече- избираме поредния висш администратор на заплата и пряко подчинение”. Но отговорът, който ще даде течащата в момента процедура интересува силно много граждани и най-вече браншовите организации под тепетата. Всъщност,  конкурсът за главен архитект на Пловдив до голяма степен е исторически. Тъй като се организира за първи път. Никога досега не е имало такава процедура, защото досега имаше директно назначаване от кмета. В някакъв период назначаването се съгласуваше с Министерството на регионалното развитие, но този момент отпадна от закона. За да бъде въведен нов. Отскоро, с изменение на Закона за устройство на територията, главните архитекти се назначават с конкурси. Такива имаше вече в няколко района в Пловдив, а сега върви и процедурата по избор на главен архитект на голяма община. За поста кандидатстваха едва шестима души.

Под тепето се срещна с Чавдар Тенев и Мария Стоянова от КАБ, за да си поговорим с тях за самия конкурс и очакванията от него.

Главният архитект е изключително отговорна и важна, разбира се, фигура в градската управа, макар и с не много възможности да влияе на развитието на града по определени причини. Ясно е, че този пост трябва да бъде зает от човек с качества. В този смисъл е много важно да има конкурси. Тук има спорове и в колегията, и не само, дали главният архитект да е част от екипа на този или онзи кмет, или трябва да е постоянна персонална фигура, което да доведе до устойчивост в работата му, а не да се сменя при всеки нов мандат. Няма твърдо убеждение по тази тема. Идеята да се заложи на конкурс по-скоро реализира правилото главният архитект да е постоянна фигура и да не се сменя редовно, започна Чавдар Тенев, който е част от журито, което ще излъчи следващия първи архитект на Пловдив.  

Комисията по избор до този момент е заседавала веднъж, за да бъдат прегледани документите на кандидатите и да се реши дали те отговарят на критериите, за да бъдат допуснати до втория кръг.  Всички шестима кандидати си бяха подготвили документите изрядно и преминаха в следващия кръг, който още не е определено кога ще се случи. Мен лично нищо не ме притеснява на този етап. Това, което ми направи впечатление е, че секретарят на общината ръководеше работата на комисията. Администрацията е подготвена за коректно и прозрачно провеждане на конкурса. Нямам основание да се съмнявам в това, каза арх. Тенев.

Не на такова мнение обаче е колежката му Мария Стоянова. Тя подчертава, че има известни притеснения. И от това, което наблюдавахме по райони, и от това, което се случва в голяма община, вадим един извод- че независимите като преценка участници в журито като представителите на Камарата на архитектите и Съюза на архитектите например, са много малък процент спрямо представителите на общината в журито. Тоест, мнението на архитектите, на експертите, на специалистите, оценката им, почти няма никакво значение. Силата на оценките на архитектите в този конкурс за главен архитект ще е минимална. Опасявам се от това експертното присъствие да не е просто да се каже- да, имаше представители на браншовите организации. В крайна сметка, очевидно е, че дори с наше присъствие в журито, изборът пак си зависи изцяло от администрацията, изразява опасенията си арх. Стоянова.  

То не може да не е така. Да, ние колегията, предпочитаме да имаме по-голяма тежест във взимането на решения. Но има и други критерии, не са само професионалните качества като архитект на всеки един кандидат. И те налагат общинската администрацията да си подреди голяма част от състава на комисията именно по тези критерии. Главният архитект все пак е администратор. Той трябва да може не само като творец да се изявява, което разбира е много важно. Но той има ръководни функции. Трябва да може да работи в екип, да работи с граждани, трябва да е комуникативен. Трябва да познава добре не само Закона за устройство на територията, но и куп други закони свързани с администрация и взаимоотношения между органите, общински съвет, община, други институции. Многопланова е неговата задача. Затова в комисията от страна на общината участват много специалисти на ръководни длъжности в различни ресори. Това участие доминира и нашето професионално участие е доста по-малко. Ще ни се да имаме повече тежест, но заради всички други изисквания към главния архитект, общината си е поставила доста специалисти, вмъква арх. Чавдар Тенев.

Факт е, че интересът към конкурса определено е слаб. Причината не е ясна- малката заплата или горещата длъжност, големите отговорности и малкото свобода на действие. Архитектите в Пловдив търсят отговорът и като че ли са стигнали до него.  

Изненадахме се, че няма много кандидати. Чудехме се защо. Не вярвам, че заплащането е от първостепенно значение. По-скоро причината е другаде. В последните години главният архитект ставаше център на внимание покрай проблемите, които възникваха в града. Говорим за големи проблеми. Вероятно това е оказало влияние масово в колегията да не проявяват интерес, смята арх. Тенев.

Аз мисля, че главният архитект трябва да има някаква независимост, за да може да отстоява принципи и позиции. В случая, нашето законодателство поставя в абсолютна зависимост главния архитект. Той зависи от работодателя си и трябва да бъде послушен, за да се задържи на поста. От друга страна, ЗУТ рамкира неговите правомощия да дава оценка и становище на база само законосъобразност, но не и целесъобразност. Или ако една сграда се вдига законно, няма значение как изглежда, как влияе на градската среда и прочие. Предполага се, че ако си поставен на натиск от работодателя си и не можеш да вземеш отношение по архитектурата на една сграда, това значи, че желанието да промениш нещо остава илюзорно. А обществото търси и задава въпроси на главния архитект. В същото време той не може да въздейства. Да не говорим, че и структурата в администрацията е объркваща. Защо има зам.-кмет по строителството и в същото време има главен архитект. Кой по-по-най? Кой на кого е началник- зам.-кметът на главния архитект или обратното? Имаше периоди, в които двете длъжности се съвместяваха от колеги, което беше по-добрият вариант. Заключението е, че има административни трески, които би трябвало законово да бъдат изгладени. И трябва да се апелира за това. Може би затова няма голям интерес- отговорността, която търси от теб обществото, е голяма, а възможностите са малки, смята от своя страна арх. Мария Стоянова.  

Горещите градски проблеми, които главният архитект трябва да разреши? Ами той няма какво да разрешава. Главният архитект до голяма степен е една формална длъжност. Какво ще става с града, как ще се развива, как ще се планира? Всичко това с Общия устройствен план е решено. Главният архитект даже няма ангажимента или правомощията да прилага общия устройствен план, защото той се прилага чрез Подробните устройствени планове, а те се одобряват от кмета. Разбира се, главният архитект подготвя материалите, които да одобри кметът, но в крайна сметка решението е на втория. От там нататък остават инициативите на гражданите по отношение на застрояването на този или онзи имот. Главният архитект не може да каже- тук не можеш да правиш такава сграда. Главният архитект, с актуалното ни законодателство, е безгласна буква. Той до голяма степен е формална изпълнителна длъжност по одобряване на проекти, които не може да откаже да одобри, ако нещо не му харесва, смята арх. Чавдар Тенев.  

А арх. Мария Стоянова го допълва. Единственият шанс е главният архитект да е силна обществена фигура, която да умее да говори за проблемите, да умее да ги представя пред общността и да подсказва, че тук или там цъка бомба. Аз мисля, че главният архитект не трябва да се свежда до одобряващ проекти. Той трябва да е наясно със стратегията, с проблемите, с бъдещите възможности за развитие. Смисълът на длъжността главен архитект е визията. Той трябва да бъде човек с визия, да бъде стратег. Мястото на главния архитект е да казва точно какво става около Марица например, какво става в Тютюневия град, какво става в Столипиново. Какво може и трябва да стане на тези места. Да създава идеи и визия, и да я комуникира и с общината, и с общността. А не да седне да проверява и да гледа чертежи. За това си има цял административен отдел. Наблюдавам например това, което се случва в София, и мисля, че това е добър модел. Ето- канят капацитети от чужбина, които да мислят за градоустройство. Виждат какво се случва, правят се конференции, говори се за проблемите. Вижда се стремежът за промяна и целта да се знае какво ще се случва и как ще изглежда и развива градът след 20 години, допълва картинката арх. Стоянова.

Тя не крие, че е изненадата от  желанието да кмета бъдещият главен архитект да е млад човек, завършил в чужбина. Напротив, трябва да е човек, който познава българското законодателство, да познава добре проблемите, посочва тя.  

За финал казва, че няма големи очаквания от конкурса за главен архитект. Точно заради това, че в края на краищата там ще има повече представители на общинската администрацията и решението ще си го вземат те. Когото си решат, той ще бъде избран. Експертната оценка отново няма да надделее. Но се надявам в крайна сметка да се разбере какво значи главен архитект за един град и какъв трябва да бъде, завършва арх. Стоянова.

Ще има ефект от архитекта не в ролята на главен архитект, а в ролята на кмет. Тогава можем да кажем, че градът ще добие облик, слага точка на разговора арх. Чавдар Тенев.