На 28 октомври в село Шишманци ще се проведе 3-ти национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев“. Очаква се в читалището на селото " Св. Св. Кирил и Методий" да покажат своето майсторство най-добрите кавалджии от цялата страна.
През 2014 година, когато се навършиха 95 години от рождението на Никола Ганчев и 13 години от неговата кончина бе открит бюст паметник в родното му село. По предложение на кмета на Шишманци Костадин Иванов тази година на септемврийската сесия на ОбС-Раковски бе взето решение площада в селото да носи името на видния музикант.
Никола Ганчев е един от най-големите кавалджии на 20-ти век. Роден е на 28 септември 1919 г. в село Шишманци. Майка му е била народна певица, а чичо му Васил бил кавалджията, който първи го подтикнал към свиренето. Първия си кавал получил, когато бил на 7 години. На 16-годишна възраст необикновеният му талант е признат и е поканен да направи първите си записи в радиото.
От 1936 г. е редовен изпълнител в "Радио София", редом с най-изявените музиканти и певци тогава. По това време създава първата си народна група: гайдар – Слави Велев, гъдулари – Александър Илиев и Недка Тонева от село Девня, единствената жена по него време, която свири на кавал, учила се от Никола Ганчев. Кулминацията в неговия творчески път настъпва през 1951 г. с основаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Филип Кутев. Никола Ганчев става главния му помощник и консултант. В продължение на 30 години Ганчев е пръв солист в ансамбъла и с най-прецизния акомпанимент на изтъкнати певици, като Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Комня Стоянова, Бойка Присадова, Янка Танева и други. През многобройните си пътувания пресъздава преживяното в музика и натрупва изключително много познания за българската народна музика. Макар и принадлежащ главно към тракийската школа, оставя след себе си творби, които представляват всички фолклорни области в България, в цялата им пъстрота и разнообразие.
Преподавал е на много млади музиканти.
И до ден днешен неговото криво пловдивско хоро, което е записано преди около 45 години е на държавен изпит за студентите в академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Това е достатъчно показателно, че младите кавалджии продължават да се учат от неговата музика и чрез нея той продължава да живее в сърцата на своите почитатели. Музикалният инструмент кавал е изключителен, а кавалджиите в България стават по-малко, коментираха от АМТИИ. От академията приветсват всяка направена стъпка в посока това изкуство да има своите последователи, а конкурса в Шишманци е пример за това.
