Смъртта на философа обвита в мъгла
Нещастен инцидент или самоубийство. Това са основните версии за неочакваната смърт на философа Пейчо Пейчев. Земният път на един от основните противници срещу шистовия газ приключи трагично върху релсите между Белозем и Манолско канаре. Според полицията, Пейчо вървял по линията срещу товарния влак, който пътувал за Бургас. Дори не направил опит да се отмести, сякаш търсил челен сблъсък с локомотива. Става въпрос за самоубийство, категорични са разследващите. Повечето му приятели също мислят така. Но роднини на Пейчо не изключват случилото се да е нещастен инцидент. Според семейството му, философът тръгнал за Бургас, където щял да празнува Коледа. Качил се на товарния влак, тъй като имал само 4 лева в джоба. Но в района на Белозем паднал от един от вагоните.
Погребението на Пейчев бе в родния му Самоков вчера. 15-тина негови приятели от Пловдив го изпратиха в последния му път. Тялото на момчето в родния град върнала майка му. Двамата живеели в панелка в Тракия, таткото- в Самоков. Странното е, че Пейчо Пейчев яростно подкрепяше стачката в БДЖ. Без Дянков и Борисов можем, но без железници- не, пише в социалната мрежа магистър философът, казват негови приятели.
Един забележителен млад човек, една ярка искра угасна завинаги. Той бе най-интелигентният мъж, който съм срещал. Преподаваше преди време философия в Софийския университет, но не е от хората, които могат да си мълчат и системата го изхвърли. Не съм чувал скоро да е намирал работа, въпреки знанията и невероятния си ум. Жалко, много жалко, че такива хора стигат до най-страшното решение в живота си- да свършат със себе си, разказа за Под тепето един от близките приятели на Пейчо Пейчев. Преди около месец двамата се срещнали, за да обсъдят общи проекти. Пейчо тъкмо приключил превод на труд на голям английски философ. Работата му била впечатляваща.
Пейчо е известен сред приятелите си в Пловдив с левите си политически възгледи, впечатляващия си разум и бекграунд, музикалните си предпочитания и поетическите си работи. Стиховете му били дръзки, дълбоки, тежки, тъмни, като дисекция на начина ни на живот, на света и системата, която го бута към ръба.
