Децата на Пловдив рисуваха картички за предложения градът им да стане по-красив или да опишат местата, които вече обичат. Малчуганите се бяха събрали на дълга ниска дървена масичка, отрупана с материали за тази цел- моливи, лепила, списания, бели листи и самите картички, върху които да творят. Цялата идилия бе организирана от Хамалогика.
От 2 до 9 годишни бяха повечето запъртъчета. Вяра е на 4 години и най-голямото й желание е Пловдив да си има зоологическа градина. За да изрази това, е изрязала две катерички и сама е подписала картичката. След като всяко детенце напише мечтата си за града, я закача на щипка на въженце, където се превръщаше в част от изложбата. На която се развяваха различни религиозни, семейни, обществени и световни мнения на малките. 
В червена кола, лилави човечета изглеждаха щастливи. Това е семейството на 5-годишния Стилян, а на картичката са неговите мама, тате и Хриси на разходка в Лаута.
Искам истинска музика, култура и веселба- е посланието на Милена. Вижда се ясно, че друг го е писал, защото тя все още не може. Малката Мая пък обобщаващо е изразила мнение: Пловдив е красив. А на картинката са две каки, цветя и Античният театър. На Йоан мечтата е да отиде на Малдивите. Той е на 9 годинки, а зад картичката с гледка от островната държава пише: Обичам Пловдив. 
За Вяра нещата са малко по-различни. Като израз каква е нейната мечта, тя е сложила на половината картичка мъж и жена, а до тях емблемата на бивш пловдивски фолк клуб. От задната страна е червен джиесем, който Вяра иска да бъде розов.
Първолакът Гого е явно добър спортист. Той има вече три картинки на детската изложба. Едната е пъстра ваза с надпис: Аз обичам Пловдив, защото тичам в него и искам да отида на карате. Втората е с шарени фигурки на шарен фон: Обичам да тичам в Пловдив, защото съм най-бързият. На третата до грейнало слънце стоят редовете: Най-много от всички обичам мама и България е най-хубавото нещо.
А тази с едно изречение, без облик, с детски почерк беше с простичкото, но жизнено важно послание: Аз обичам Пловдив, защото дишам в него. 
