Форум на ПУ представя ромите на Балканите и турски език на кирилица

Как се възприемат ромите на Балканите, образът на Изтока в западноевропейското изкуство, посещението на Чудомир в Турция и турски език, писан на кирилица, са част от темите на първия българо-турски колоквиум, който стартира утре в Дома на учените. Той е част от събитията по повод 50-тата годишнина на Пловдивския университет.
С шест доклада ще се включат преподавателите от държавния университет в Анкара. Юмер Улсуй изследва османските архивни документи след средата на 70-те години на ХІХ век, когато на Турската империя се налага да ислямизира ромското си население, за да поддържа османско присъствие на Балканите. Държавните документи показват, че в онзи исторически момент ромите са били възприемани от централната и местната власт като нерелигиозни и „хората на злото“. В период на процъфтяване под управлението на Ататюрк показва Турция доц. д-р Хюсеин Мевсим от Анкара. Заглавието на неговия научен труд е „Впечатленията на Чудомир от Турция през 1932 г.“ Тогава Министерството на образованието на България организира образователна екскурзия до съседната държава за учителите по история, география и изкуства и в групата се оказва преподавателят Димитър Чорбаджийски, по-късно станал известен като художник и писател под псевдонима Чудомир. Популярният творец описва преживяванията си в дневник. 
Ръководителят на Катедрата по история на литературата и сравнително литературознание проф. Клео Протохристова ще направи съпоставителен анализ на казусите с „къщите“ на поета и политик Алфонс дьо Ламартин в Пловдив и на писателя Пиер Лоти в Истанбул. Неописани досега в научната литература турски лексикални заемки в слабо проучения български диалект от село Припек, Джебелско, ще презентират доц. д-р Христина Тончева и доц. д-р Иван Илиев. Преподавателите от Пловдивския университет са направили езикова характеристика на турцизмите спрямо приспособяването им към българския език. За научния форум доц. д-р Иван Чобанов и гл. ас. Борян Янев са подготвили изследване върху фамилните имена, възникнали от практикувани в рода занаяти.
Христо Салджиев от Тракийския университет представя печатни кирилски издания на турски език от 19 век. Явлението остава непроучено, защото е свързано с културата на негръцките балкански православни християни в периода на Османско робство. Като в това число попадат основно български книги. Авторът отчита, че първите опити в писането на турски език с букви на кирилица датира от 15 век. Въпреки това тази практика достига своя връх през 19 век, когато са издадени голям брой книги на турски език, писани на кирилица.