Баща упражнява свиренето на цигулка, заедно със своите дъщери

Тримата заедно правят серенада на музикалния педагог по повод рождения ден на учителката

Продължаваме темата за първия учебен ден за новата учебна година, който ще настъпи след броени часове. В предната ни публикация ви разказахме накратко за талантливата, 7-годишна цигуларка Марияна Димитрова Стоева. Срещнахме се с малката Мариянка, както и с баща и, а те от своя страна ни разказаха куп интересни истори.

Марияна бе в подготвителния клас по цигулка на Евгения Ночева в НУМТИ „Добрин Петков“, а утре ще прекрачи прага на училището като първокласничка. Обучението си започва когато е била едва на 4-годишна възраст, изявявайки желание да грабне инструмента заради сестра й, която също свири. В подготвителния клас на г-жа Ночева попада, след като баща й Димитър, започва да търси добър педагог за по-голямата си дъщеря – Екаерина. След един неуспешен опит, таткото и Евгения Ночева се срещат, а педагога от своя страна заявява, че няма време за губене и би се заела с детето единствено ако има сериозни намерения към обучението по цигулка.

Така се и случва. Няколко години по-късно, малката Марияна е записана отново при г-жа Ночева и  обира едни от най-пресижните награди у нас и в чужбина, а именно: 7 Международен Конкурс за цигулари- Ниш-Сърбия април2015г. – Първа награда; Международен Конкурс „ Golden Key” април 2016 – Сребърен медал; Internet music competition 2016 –  Първа награда; Международен конкурс – Перник април 2016 – Първа награда и награда за най-малък участник; Международен Конкурс „Охридски бисери“ Македония юни 2016 – Първа награда.

Малката музикантка разказа, че много се вълнува, когато излиза на сцената по време на конкурси и концерти, но най-хубавата част е получаването на наградата. Много ми харесва когато ни дават статуетки, медали или грамоти. Със сестра ми ги събираме в една витрина вкъщи и много се радваме, разказва детето. При един от конкурсите е грабната наградата за най-млад участник, а именно голяма плюшена играчка под формата на слон, която е била по-голяма от самата Мариянка. Тогава, на помощ дошъл неин съученик, който взел плюшения слон, метнал го през рамо и го изнесъл извън сцената.

Трогателна е историята на самото семейство Стоеви. По-голямата дъщеря – Екатерина, вижда цигулка по телевизията и пожелава да свири. Тогава родителите не се колебаят изобщо и снабдяват необходимия инструмент. Няколко години по-късно, Марияна поема по пътя на сестра си, който вече е отъпкан, а родителите имат опит. Първата цигулка, която и взехме за Екатерина, не беше неин, но след това поръчахме друга по интернет, за шок на педагозите, разказва бащата. Късмет или не, инструментът имал прекрасен звук.

Когато и двете дъщери на Димитър започнали да свирят, той също си купил цигулка. Аз съм спортист, нямах добър слух по онова време, а исках да им помагам, разказва той. Когато ходеха в клас, там учителите им настройваха цигулките, но в почивните дни нямаше кой, тъй като те бяха твърде малки все още. Така започнах да репетирам с тях, а в последствие това започна да ми носи удоволствие. Дори, веднъж, двете момичета, заедно с баща си, направили серенада на г-жа Ночева по повод рождения и ден, а изненадата организирали с помощта на съпругът на госпожата.             

Марияна е участвала в майсторски класове при проф. Гинка Гичкова  НМА Панчо Владигеров  през април 2015 и проф. Стойка Миланова НМА Панчо Владигеров през  юни тази година. Баща и, обаче, е силно притеснен относно промените, които предстоят в учебните планове. Децата нямат равен старт, споделя той пред екипа ни. Промените, които се коментират, ще разделят децата по един или друг начин и някои от тях ще изостанат не защото не са достатъчно добри, а защото няма да имат възможност за закупуването на инструмент или посещаването на майсторски клас. 

Мнението на Димитър Стоянов не е само. То бива подкрепяно от десетки други родители, които се тревожат дали Министерството на образованието ще осигури качествено образование за децата, които са избрали за свое поприще изкуството.

Г-н Стоев, както и всички родители на деца, засегнати от новите учебни програми, очакват с тревога и нетърпение промените. Дали ще се оправдаят надеждите им за по-качествено професионално музикално образование, предстои да разберем.