Мечта, подкрепена с подписка. Такъв е дневният ред на младите пловдивски архитекти след поредното издание на форума Беседка за града с тема Утопичният Пловдив в artnewscafe. Екипите, превърнали знаковите стълбища на града в атракция след дългогодишно забвение, поискаха от местната власт проектите им зад Джумая джамия и на Каменица да останат. Те искат да превърнат утопията в реалност и онова, което се харесва от целия град, да бъде негова собственост. Говорим за дървените стълби 
зад джамията, които наистина събраха хората и ги накараха да се замислят на темите „религия“, „различия“, „обединеност“ и „толерантност“. Самият факт, че там мястото вече не е градска тоалетна на открито, е успех. Дневно там сядат стотици хора- пловдивчани и гости на града. А всичко това струваше едва 5 хиляди лева от дарения и щедри хора, които ни подкрепиха с материали. Е, струваше и много труд, но си заслужаваше, обясни арх. Христо Гинев на Беседката.
Дървените стъпала, които образуват кръг, обединяващ религиите, в едно с проектите на другите два колектива, съживили стълбите на Каменица и Св. Богородица и обединени под общото „Ще ми се да беше“. Архитектите имали още няколко точки, по които да работят, но идеите им са отложени за близкото бъдеще. Те искат да предадат друга визия и смисъл на фасадата на Градската художествена галерия и колоните на емблематичния Детмаг на малката Главна. Да, на нас сега ни се ще да бе така. Да има човешки крачки по тези стъпала, презентираха проекта си на стълбите на Каменица Иван Енев и Боян Манчев. Те разкриха, че когато стълбите са били проектирани през 40-те години, идеята е била да стигат до Сахат тепе като компрометират самия хълм. Това, за щастие не се случва, но те така или иначе някак висят в пространството, тъй като нямат реална крайна точка. 
Забелязахме, че хората не минават по тях, тъй като няма къде да идат. А и нищо не ги дърпа нагоре. Но могат да поседнат на стъпалата, да почетат хайкуто, което им изрисувахме на стълбите. Завършихме проекта със стълба, която води по скалите до дървото на желанията. Отново предупреждаваме, че тя не е за катерене, а е само визуален ефект. Въпреки че за всеки случай сме я направили здрава. За жалост, в типичен стил, някои хора счупиха осветлението 
на дървото, други нашариха със спрей статива в подножието, който бе естествен завършек, или старт, на проекта. Фирмите с рекламата на Горна Баня дразнеха всички ни. Но решихме да ги оставим за провокация, тъй като кичът е навсякъде около нас. Така искахме да подскажем на хората, че нямаме нужда от този кич- като закрием гледката към дървото от естествената му преграда- рекламата на минерална вода. Имаме нужда да разчупим сетивата си, 
мирогледа си, обясниха младите архитекти. Те отчетоха, че е имало много доволни, но и много недоволни от промяната на визията на стълбището. Баби им се карали, че са нашарили стълбите с красиви хайку стихове. Група шотландци пък се съблекли дибидюс голи от кеф, докато архитектите рисували по стъпалата. Има много места в града, които могат да се променят по този начин. И да останат, ако хората ги харесват, допълниха в един глас архитектите и напомниха, че ще организират подписка, за да останат работите им в наследство на града.
В Утопичния Пловдив се отдели голямо внимание и на архитектурния конкурс за кино Космос. Който вместо да излъчи един победител, както е редно в подобни формати, посочи пет добри проекта и ги награди. Според младите архитекти сградата е учебник по естетика и обществото трябва да се учи от нея, затова целостта й трябва да оцелее. В над 30-те предложения на различни творчески екипи имаше какви ли не идеи- за планетариум, за арт склад, за сгъваема библиотека, за превръщането на киното в изкуствено тепе. Сега предстои да видим какво ще се случи с киното и дали общината ще поеме топката, за да реши какво да е бъдещето му. Сградата обаче има бъдеще и това е най-важното, единодушни бяха всички, въпреки различията си по отношение на ефекта от конкурса и принципите на журиране в него.
Ландшафтни архитекти говориха за белите, които може да създаде на градския климат и еко системата проектът за втори гребен канал и се обявиха твърдо против него. Обсъдиха се и проектите за стадион Пловдив и стадион Христо Ботев.
По-възрастните архитекти на сбирката пък коментираха детайлно старите скици от разработките на архитектурни екипи за визията на центъра на града и цялостния градоустройствен план. Стана ясно, че по проекти от 60-те години центъра в днешния му вид не е трябвал да съществува въобще. Искаха да се срине всичко, да се правят площади и бетонни мастодонти, широки градски магистрали, монументи. За късмет, това не се случи, отбеляза арх. Дяков.
И допълни, че заедно с клуба на „ветераните“ в гилдията, който се събира всеки петък, ходят на архитектурни излети из града. Като една от най-честите им точки е онова чудо, което строи Ветко Арабаджиев до хотел Марица и което май няма да довърши в близката петилетка. Седим, пляскаме се по челата, не вярваме на очите си и се маем как е възможно това да се случва, не скри арх. Дяков.
Всяка една от Утопиите за Пловдив Под тепето ще ви разкрие детайлно в следващите няколко седмици!
