ДъвчИ КебапчИ
Като вълци сме гладни, ама вълци с вкус- не бихме се нахвърлили на всяка мърша, която цвърчи върху скарата. Денят е тежък, защото е работен, а времето хич не е за бачкане. Само за биричка на теферич е, ама нейсе. Айлякът е само една мечта.
Но денят може да стане прекрасен, поне временно, ако си наредим едно гурме обядче в офиса. Каним се от стотелия да си създадем кеф между компютрите на металната ни маса, идеята за която откраднахме от една уникална френска галерия в Гренян по време на пощенския фестивал там миналата пролет. И тъй като работният ни плот си е французин отвсякъде, решихме да се съобразим с този артефакт и да отдадем заслуженото на френската кухня, с малко итало-гръцки вмешателства. Гурмето, естествено, ще правим с купешка храна- все пак не сме като онзи домашен лакомник Креативно гладен, та да си готвим у дома. Мноого ме дразни тоя пич, отне ни всички моми в града. Но как да е…
Решихме да спестим от ресторант, а после да разправяме за гастро вакханалията на работното място. Нуждите на небцата ни бяха няколко- беден букет от печени и мариновани зеленчуци, нещо от гъска, нещо агнешко (все пак наближава Великден, а после Гергьовден) и нещо телешко. Истински хляб, малко зехтин, скромно подправки и по чашка червено винце. Но да е компактно, малко, да не пълни много гърмящите ни кореми, щото работния ден отива на кино. Та… Събираме по четири лева от четирима кулинари, които само могат да готвят, но не и да въртят гастрономия. Всички ние по някакъв странен начин искахме да избием комплексите, създадени ни от онова кулинарно копеуе Креативно гладен, дето прави от един домат чудесии. Та викаме- аре и ние да се правим на home-office гастро типчета. И бегом към магазина на Главната.
Там избирахме заедно. Аз поръчах слайз пастет от гъши дроб, единият колега- резен пастет от агнешко, третият се спря на терин от телешко варено, а четвъртият избра зеленчуците- малко печени тикви и патладжани на скара, и по един сушен домат за всеки. От хранителен комплекс „Център“ се пуснахме до пожарната, от където купихме съвършеният бял хляб. Такъв, какъвто вече рядко се намира. От пекарната на Митко Бейгъла. Хлябът- левче. А безценен на вкус. Нещо като пресните пържени картофи по ресторантите (защо, мамка му, са такава екзотика).
Купихме продуктите, уверени в крайния резултат- тотална густия за 34 минути на офис масата, срещу скромната цена от 12.70лв. за четирима, като не включваме бутилката зехтин, която купихме на космическа цена от магазина на Главната. Поръчахме на продавачката там да ни даде амбалажна хартия, на която да поставим деликатесите, но тя я забрави. А амбалажната хартия е толкова секси, толкова хартиена, мирише на природа. И това забравихме.
Та, ето и ценоразписа за гурме в офиса:
Истински хляб от Митко Бейгъла- 1 лв.
Слайс пастет от гъши дроб- 1.43лв.
Парче агнешки пастет близо до Великден- 2.56 лв.
Телешко варено терин- 1.54 лв. (как го правят тва чудо)
Печени тиквички и патладжани с чеснов дресинг- 6.34.
Сушени домати- 0.76ст.
Виното бе от собствената ни колекция. По половин чаша мерло, без да издаваме марката, за да не ни обвинят в скрита реклама.
Опитайте го и във вашия офис, но после да не ви търсят за работа, щото няма да стане тоя филм…
