Една от забележителностите в Асеновград е Етнографската къща. Скоро се отбелязват 30 години от откриването ѝ като туристически обект. Какво може да видим в къщата и кога и как ще се проведе тържеството, може да прочетете по-долу в разговора с Надя Янкова – уредник отдел „Етнография“.
Кажете ни повече за историята на Етнографската къща, важни неща, които е добре да знаем?
Етнографската къща е паметник на културата с местно значение. Смята се, че е построена в края на 19 в., за да служи като жилище на заможно семейство от гръцки произход – Чачос или Чанос (името се среща по различен начин в различните източници). Къщата е построена от брациговски майстори, на 2 етажа е, с просторна дълбока винарска изба най-отдолу. Отвън е боядисана в синьо – затова е известна и сред асеновградчани като Синята къща.
Салонът (хайетът) на първия етаж, както и големият салон-приемна на втория етаж се използват за подреждане на временни изложби, като също така там можете да видите и някои от най-емблематичните картини на големия асеновградски художник Коста Форев. Забележителен е таванът на втория етаж, изцяло изработен от дърво, на който е изобразено слънце с елипсовидна форма и няколко вида лъчи, заобиколено с холкел с изписан безкраен венец от цветя на него. Във всяка отделна стая посетителите също могат да се насладят на дърворезбените тавани, а освен това и на самия интериор – интересни са виенските мебели в гостните стаи в стил „Сецесион“, много модерни в този период в цяла Европа, включително и у нас, алафрангите по стените, чипровските килими, с които са застлани подовете, както и различни предмети на бита – стенен часовник, различни сервизи за поднасяне на храна и напитки, грамофон, латерна, маша за накъдряне на коса и мустаци чрез нагряване с въглени, албум със старинни снимки, целия с метален обков и мн др. Ценен експонат е хармониумът, изработен в Щатите, който е принадлежал на Цар Фердинанд, но в последствие бива откупен и подарен като сватбен подарък на богат станимашки търговец, който се жени за дъщеря на сподвижник на Левски от Панагюрище.
Как ще отбележите юбилея и със свободен вход ли ще бъде къщата за всички желаещи да присъстват и да я разгледат?
Експозицията е официално отворена за посетители от 10.11.1989 г. и тази година се навършва 30-годишен юбилей от откриването. Именно поради тази причина решихме да отбележим рождения ден с по-голямо събитие, на което сме поканили хората, допринесли най-много за откриването на музейната сграда. Събитието е достъпно, разбира се, и за всички останали, които желаят да се присъединят. То ще се състои на 11.11.2019 г. от 17:30 ч. с вход свободен. За доброто настроение на всички ни актьорите от „Театрална работилница за мечти” ще изиграят кратък етюд, с който ще ни пренесат във времената на семейство Чанос – първите собственици на къщата, сценария на който изготвих аз с редакция и помощта на Изабела Шопова – ръководител на театъра, а също и на участващите актьори. Освен това ще бъде прожектиран и филмът, заснет по време на откриването на къщата преди 30 години, а който още не е оставил своето послание в капсулата на времето, ще има последна възможност да го направи. Вече в капсулата има доста послания, оставени от посетителите на къщата, които събираме още от Есенната нощ на музеите. В нея ще поставим и флаш памет с различни снимки от събития и изложби, които сме организирали в музея. Празникът ще завърши с вграждането на капсулата в зида на оградата в двора и поставянето на мраморната плоча, която ще указва какво се крие зад нея и кога да бъде отворено – на 10.11.2049 г., след още 30 години. За всички посетители ще има символични подаръчета, свързани с Етнографската къща, а накрая ще бъде разрязана голямата торта и ще се почерпим със станимашко вино.
Освен това ще посрещнем рождения ден на къщата и с обновен външен вид. От няколко седмици насам реставраторите Никола и Диана Стоянови, които са работили по много от къщите в Стария град в Пловдив, както и по археологическите обекти (форума, стадиона), извършват цялостни реставрационни и консервационни дейности по фасадата на къщата. Средствата за това бяха отпуснати след спечелването на проект, с който музеят кандидатства.
