АктуалноГрадътИзбор на редактораИзбориНовини

Пропадането на ВМРО в Пловдив: от втора до седма сила

Около 20 000 души подкрепяха ВМРО преди десетилетие. Сега подкрепата им трудно може да се оцени и на 4000

Прегръщането на Славчо Атанасов с ГЕРБ в периода между редовните местни избори и балотажа за кмет ни върна в 2007 година, когато двете сили издигнаха общ кметски кандидат – самият Атанасов, който изкара един мандат на поста.

Тогава ГЕРБ тепърва изгряваше на политическата сцена, но ВМРО-БНД изживяваше най-силните си години, поне в Пловдив. Атанасов спечели категорично на първи тур пред Захари Георгиев от БСП. В местния общински съвет първенци бяха ГЕРБ с листа, в която може да отличим позабравени вече кадри на партията, като Йордан Кюмюрджиев, Дани Каназирева и Райна Петрова. По-късно станалият кмет Иван Тотев също бе част от листата, макар и да продължи кариерата си като районен кмет.

И ако в ГЕРБ основните промени през годините са били кадрови, то при ВМРО се наблюдава една тенденция, на чиито край изглежда станахме свидетели преди седмица. В средата на този мандат ВМРО се раздели с ГЕРБ и започна да управлява самостоятелно, а през целия период бе основният критик на политиките на ГЕРБ и централната власт. Това тя правеше сравнително успешно, благодарение на силната си група общински съветници – на въпросните избори от 2007 година ВМРО-БНД бе втора сила с 10 съветника, колкото имаше и БСП, с които станаха и коалиционни партньори.

Успешно или не, управлението като контра на ГЕРБ донесе повече гласове на ВМРО на следващия вот през 2011 година, макар и по-малко общински съветници. 21 388 души подкрепиха ВМРО тогава – ръст от около 4000 души – които, поради по-високата активност, осигуриха едва 8 общински съветници, срещу 19 за ГЕРБ.

Това, обаче, сякаш бе върха на силите им. Макар и с един общински съветник повече, вотът от 2015 година е белязан от спад в подкрепата на партията, водена от Славчо Атанасов, до малко над 16 600 гласа.

Събитията на национално ниво сякаш предвещаваха какво ще се случи и на местно. През 2017 година „Обединени патриоти“ влязоха в правителството „Борисов 3“ и някак аурата на врагове и коректор на ГЕРБ на силите в патриотичното обединение се изпари – с това, донякъде, и на заелия ръководен пост в Народното събрание депутат Славчо Атанасов.

Така от 16 600 гласа и 9 общински съветника, партията, вече под формата НФСБ (ВМРО-БНД) се сви до 9 844 гласа, едва 10% подкрепа и само 5 съветника. След 3 мандата като втора сила в Пловдив, ВМРО вече бяха трети, зад БСП. Всъщност още тогава преднината им бе малка – със същия брой съветници и само около 1000 гласа по-малко бяха три сили: „Съюз за Пловдив“, „Кауза Пловдив“ и земеделският съюз „Ал. Стамболийски“. Групата им дори се сви с един член, след като Слави Георгиев реши да стане независим, а през 2023-а година вече е част от листата на ГЕРБ.

Това дългогодишно падение на ВМРО доведе и до една странна местна сглобка – в опит уж да бори властта, ВМРО се обедини с нея. Трите водещи сили в тази група бяха именно ВМРО, както и „Кауза Пловдив“ на зам.-кмета от дълги години Георги Титюков и земеделският съюз „Ал. Стамболийски“, които също редовно гласуваха в подкрепа на ГЕРБ.

Очевидно пловдивчани не повярваха на тази странна сглобка от управляващи партии, които обещаваха да борят досегашния модел, и обеднението си осигури едва 11 000 гласа. За сравнение: всяка от трите големи партии на предходния вот имаше по около 9000 гласа. Дори да приемем, че ВМРО е взело малко повече от 1/3 от вота (а в обединението „Съединени за Пловдив“ влизат и други партии), то подкрепата им би била около 4000 гласа. Това, ако механично разделим вота – всъщност и „Кауза Пловдив“ и земеделците имат доста стабилна през годините подкрепа, която може да се окаже, че е била и по-силна от две третини.

И ако тази сметка е по-произволна, то броят общински съветници е ясен: 3. От твърдо втора сила с по 9-10 съветника, ВМРО вече може да се „похвали“ само с трима. От втора сила, ВМРО като самостоятелна структура вече е около седма – зад ГЕРБ, зад „Продължаваме промяната“, зад местната „Браво, Пловдив“, зад „Възраждане“, дори зад БСП и „Има такъв народ“, които имат по 4 съветника – и то седмо място, ако разделим „Демократична България“ на три самостоятелни части, които поединично имат по-малко съветници от ВМРО. Седмото място е разделено с още две партии – трима в ОбС имат земеделците; трима са и съветниците само на „Да, България“ в обединението „Демократична България“.

Във всеки случай ВМРО вече е лесно заобиколим фактор. Вероятно това е и причината за отчаяния ход с подкрепата на Костадин Димитров, която всъщност се оказа по-скоро от символична. Димитров получи само 4500 гласа повече на балотажа.

Причината за провала на ВМРО може да се търси на много места – видимо е, че някои от най-разпознаваемите кадри се разделиха с партията и намериха подслон другаде, Слави Георгиев в листата на ГЕРБ, Борислав Инчев – в тази на „Браво, Пловдив“. Компромисът на национално ниво с правителството „Борисов 3“ също не донесе позитиви. Тази подкрепа и финално прегръщане с ГЕРБ обаче е финалната капка, която едва ли избирателят ще изтърпи. Тъй като, ако за избирателите на „Кауза Пловдив“ и земеделския съюз „Ал. Стамболийски“ подкрепата към ГЕРБ е нещо обичайно, то избирателят на ВМРО в Пловдив винаги е отивал към урните с желание да смени ГЕРБ с нещо друго. Почти сигурно е, че в следващите години ВМРО ще се радва на някакви постове – заместници по райони или в голямата община, други общински предприятия и тн, срещу подкрепа в Общинския съвет. Цената, обаче, вероятно ще е твърде висока – абсолютно заличаване от местния политически небосклон. Това е следващата стъпка – от 20 000 души, гласували за листата на ВМРО през 2011 година до хипотетично около 4000 през 2023, няма много посоки за развитие, когато си изхабил и последния си коз и вече дори ГЕРБ не е съперник.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

Един коментар

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина