Избори 2023: Последните 10 дни могат да преобърнат всичко

• Парламент с шест политически сили, но без работещо мнозинство за редовен кабинет.
• ПП-ДБ имат потенциал да растат, ГЕРБ са обаче по-мобилизирани;
• БСП е заплашена от най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 г.
• Под една четвърт от хората имат намерение да гласуват с хартиена бюлетина на 2 април, докато 64% предпочитат да го направят с машина;
• Българите нямат колебания по основните приоритети на държавата: 65% одобряват членството в ЕС, 49% – НАТО;
• Последните 10 дни на кампанията биха могли да променят всичко.

Така изглежда хоризонтът пред 49 Народно събрание седмици преди изборите на 2 април според национално представително изследване на социологическата агенция „Насока“ по поръчка на „Булевард България“, проведено сред 1200 пълнолетни граждани на територията на страната между 7 и 14 март 2023 г.

Коалициите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ-СДС са с изравнени сили в борбата за първото място, но с важно условие. Изходът от този двубой ще се реши от един ключов фактор – способността на лидерите на ПП-ДБ да мобилизират относително големия си резерв от избиратели, които все още се колебаят дали да гласуват на 2 април и кого да подкрепят.

ПП-ДБ водят пред ГЕРБ с 0,6% на директен електорален въпрос „За кого ще гласувате“, преизчислен на база на посочилите кандидатска листа, но резултатът на коалицията спада с 0,7% под този на ГЕРБ сред онези, които заявяват, че със сигурност ще гласуват на 2 април.

Проучването отразява само избирателите на партиите в България, но ПП и ДБ имат сравнително висок резултат от чужбина на последните избори на 2 октомври 2022 (общо около 55 000 гласа, или близо 8 на сто от всички техни избиратели). За сравнение избирателите на ГЕРБ от чужбина на последните избори са около 15 400.

ПП-ДБ имат потенциал да растат, ГЕРБ са по-мобилизирани

Декларативните симпатии невинаги се преобразуват в реални гласове. Затова е важно каква е степента на готовност на респондентите да излязат в деня на вота и наистина да пуснат бюлетина.

Това се измерва по два начина – участниците в изследването не само отговарят на директен електорален въпрос с шоу карта, която възпроизвежда реда и номерация на кандидатските листи в интегралната бюлетина, но и трябва да посочат процентната вероятност да гласуват за избраната от тях политическа сила.

Оттук се вижда, че делът на твърдо решилите да гласуват за ГЕРБ е по-близък до дела на широките им симпатизанти, т.е. не може да се очаква резултатът за формацията на Бойко Борисов да се увеличи значително.

Засега мобилизирането остава предизвикателство пред ПП-ДБ. От усилията им да повишат енергията на кампанията си в следващите дни ще зависи дали ще компенсират по-голямата „ножица“ между сигурни и колебаещи се свои гласове.

„71% от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС, заявяват, че вероятността да го направят е 100%, докато сред електората на ПП-ДБ този дял възлиза на 68%. На база на заявената вероятност за подкрепа, най-мобилизиран е електоратът на ДПС – 78% от избирателите на движението посочват, че ще гласуват за ДПС със стопроцентова вероятност, а най-слабо мобилизирани са избирателите на малките партии, които са без шанс за влизане в парламента“, казва в анализа си Елена Дариева, управител на агенция „Насока“.

ДПС и „Възраждане“ си поделят трето и четвърто място със сходен дял на подкрепа сред избирателите в България. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили. Над 15% от гласовете за Движението за права и свободи на последните избори (2022 г.) дойдоха от чужбина, двойно повече от вота за Костадин Костадинов зад граница.

Българската социалистическа партия е заплашена да регистрира най-ниския си резултат на парламентарни избори за последните 33 години. Нивото на подкрепа сред твърдо решилите да гласуват пада до 6,2% в сравнение с малко над 9 на сто на вота през октомври 2022 г.

„Български възход“ на Стефан Янев е последната сила с потенциал да прескочи бариерата за достъп до 49 Народно събрание с 4,3%, докато „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и коалицията около Мая Манолова, Румен Петков и отцепниците от БСП „Левицата“ остават с 3 и 3,1 процента сред решилите със сигурност да гласуват.

Защо последните 10 дни на кампанията може да променят всичко?

Изследването показва относително голям запас от гласове на граждани, които все още се колебаят – близо една пета от всички интервюирани. Със сигурност няма да гласуват около 34% от хората в страната.

10,1% от респондентите отговарят, че все още не са решили дали да отидат до урните на 2 април.
9,8% са хората, които казват, че се колебаят кого да подкрепят на изборите.

При толкова близки резултати за първата и втората политическа сила, „мачът“ може да бъде преобърнат от онези лидери, които успеят да убедят повече от потенциалните избиратели, че е важно да гласуват.

Това ще даде голямо отражение при ПП-ДБ, където над 9% от потенциалните симпатизанти изчакват до последния момент за избора си.

В полза на ГЕРБ работят традицията и навиците на избирателите. Близо 70% от хората, които са готови да гласуват за партията на Борисов, са трайно ориентирани негови избиратели.

Този процент е малко над 40 на сто при хората, които ще гласуват за „Продължаваме промяната – Демократична България“ – обяснимо с оглед на факта, че ПП беше създадена в края на 2021 г., а относителният дял на избирателите от по-утвърдените партии от ДБ в коалицията е по-малък.

Българите нямат колебания по основните приоритети на държавата

Изследването на обществените нагласи преди изборите на 2 април показва ясно мнозинство зад геополитическия и стратегически избор на България към Европейския съюз и НАТО.

65% от всички респонденти в страната отговарят, че одобряват членството на България в ЕС, срещу 24% неодобрение и 11 на сто отговори с „нямам мнение“.

Най-висок (над 70%) е този дял сред хората от възрастовите групи 18-29 г. и 30-39 г., като се задържа над 65% във всяка следваща група от населението в активна трудоспособна възраст. Дори при пенсионерите, където одобрението за ЕС относително спада, мнозинството от хората са съгласни България да бъде член на общността.

49% от участниците в изследването казват, че одобряват членството на България в НАТО – повече от хората, отговорили отрицателно (35%). Високото ниво на подкрепа за отбранителния съюз прави впечатление на фона на продължаващата втора година военна инвазия на Русия в Украйна.

Мнозинството от хората във възрастовите групи от 18 до 59 г. гласуват доверие на българското членство в НАТО. Единственото обръщане на съотношението + / – е при хората над 60 г., където неодобрението все пак е под 50 на сто.

Кои са приемливите партньори за избирателите на ГЕРБ и за избирателите на ПП-ДБ?

Зададен е въпросът „Одобрявате ли участието на следните политически сили в следващото правителство?“ – за да премерим какъв е маржът на „търпимост“ на електоратите спрямо съперниците в изборната кампания.

Изненадата, която се прояви в отговорите, е готовността на избирателите на ГЕРБ да допуснат ДПС като потенциален партньор в ново редовно правителство.

Отговорите явно показват ограниченията, които гласоподавателите на ПП – ДБ виждат след изборите на 2 април.

БСП и „Възход“ се оказват единствените групи с шанс да минат бариерата, които избирателите на коалицията припознават като възможни партньори, и то с много големи резерви по отношение на социалистите.

ГЕРБ, ДСП и „Възраждане“ са с толкова високо недоверие сред избирателите на ПП-ДБ, че партньорство с тях е невъзможно. Все пак прави впечатление, че толерантността на ПП-ДБ спрямо ГЕРБ е малко по-голяма от мнението на избирателите на Борисов за коалицията.

Общественото мнение в България продължава да смята ДПС за неприемлив участник партньор в управлението

Това е партията, която мобилизира най-силно категорично несъгласие сред отговорите на всички 1200 респонденти (вкл. негласуващите българи) – 46%.

Депутатът от първия ред: Само 5% от всички български граждани одобряват Делян Пеевски като политик, а 84% дават отрицателна оценка за него. Рейтингът на санкционирания по „Магнитски“ кандидат-депутат е негативен дори сред респондентите, които казват, че ще гласуват за ДПС на 2 април – 51% не го одобряват, докато 28% го харесват. Въпреки недвусмисленото отношение на избирателите към Пеевски, той отново е водач на две листи на партията и няма перспектива за разграничаване.

„Български възход“ – най-малката парламентарна група в 48 Народното събрание – се оказва и с най-много отворени валенции за коалиционни формати.

Партията се формира в началото на 2022 г. като антитеза на външната политика на ПП и ДБ, след отстраняването на Стефан Янев като министър на отбраната заради проруските позиции при избухването на войната в Украйна. Бившият служебен премиер се заиграваше и с електората на „Възраждане“, като критикуваше приемането на еврото.

След влизането си в 48 НС обаче „Български възход“ обаче се ориентира в нова ниша на тактически „балансьор“: техните депутати бяха „за“ предоставянето на военна помощ за Украйна, строителството на американски реактори в Козлодуй и купуването на нови самолети F-16, но „против“ решението за ускоряване на присъединяването в еврозоната и промените в Кодекса за застраховане, а в последните дни на парламента гласуваха против приоритетното разглеждане на промените в НПК, свързани с контрола на главния прокурор.

Какво е важно да следим?

Избирателната активност: Декларираната готовност за гласуване на 2 април към момента на изследването е около 46% сред избирателите, живеещи в България. Очакванията са до урните да отидат около 2 млн. 700 хил., което е малко повече в сравнение с последните предсрочни парламентарни избори (октомври 2022 г.), но е рано да се каже дали кампанията ще повиши активността или обратното, негативизмът и липсата на ясни управленски перспективи ще отблъснат част от избирателите.

Резултатите показват, че до момента кампанията не повишава нито желанието за участие в изборите, нито подпомага съществено избора на българите за кого да гласуват. Едва 4% от интервюираните са променили решението си за кого да гласуват от началото на кампанията досега.

Как ще гласуват колебаещите се: Близо една пета (17.4%) от решилите да гласуват все още се колебаят между две или повече партии. Най-често избирателите са раздвоени между подкрепа за партията, за която са гласували на предишните избори и друга политическа сила.
Както и през изминалите две години (2021 и 2022), регистрираме висока степен на електорална мобилност в резултат на разочарование от множеството провалени опити да се излъчи редовно правителство и да се изведе страната от политическата криза. Електоралната мобилност е фактор, който води до реална възможност за разместване на позициите между партиите, намиращи се на върха на „електоралната класация“, при това до самия изборен ден.

• Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предишните избори (2 октомври 2022 г.) посочват, че и на предстоящия вот отново ще гласуват за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от областните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е особено силна), но симпатизантите им към момента са по-мобилизирани от тези на основния им опонент ПП-ДБ.
• Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от бившите избиратели на Демократична България на предстоящия вот ще гласуват за новото обединение ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ привлича гласове и от бившите избиратели на ИТН, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
• Избирателите на „хартиената коалиция“: една четвърт от респондентите казват, че имат намерение да гласуват с хартиена бюлетина на 2 април, докато 64% от хората, които смятат да гласуват, предпочитат да го направят с машина.
• Единствено при избирателите на БСП се вижда явно мнозинство в полза на стария метод на гласуване.
• Симпатизантите на ДПС се оказват разделени наполовина по предпочитанията към технологията на вота, докато тези на ГЕРБ явно имат по-голяма склонност да гласуват с машини.

Кои са избирателите на най-големите партии?

• Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ-СДС показва, че предпочитанията към тази формация са по-характерни за жените, за хората на възраст между 30 и 39 години, за заможните респонденти, както и за жителите на областните центрове и на по-малките градове в страната.
• Намеренията за гласуване в полза на коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са по-изявени сред хората на възраст до 40 години, сред високообразованите респонденти, както и сред жителите на столицата.
• ДПС получава подкрепа по-често от хора на възраст над 50 години, от респонденти с основно и по-ниско образование, от бедни хора (живеещи с големи материални лишения) и от жители на селата. Електоралното влияние на ДПС в селата е стабилно и отчетливо.
• Възраждане получава два пъти по-голяма подкрепа от мъже, отколкото от жени. За тях по-често заявяват, че ще гласуват хора на възраст между 18 и 29 години, както и жители на малките градове.
• Като избиратели на БСП по-често се определят жени, хора на възраст над 60 години, с жизнен стандарт под средния, както и жители на по-малките градове и на селата.
• Български възход има повече избиратели сред мъжете, сред възрастовата група 40-49 и сред хората над 60 години, както и сред градското население на страната.

И за какво гласуват:

Негативната мотивация – протестният вот е характерен за едва 8% от интервюираните. Подобна мотивация е изразена по-често сред мъжете (една десета от тях), сред хората на възраст между 50 и 59 години (13% от тях), както и сред жителите на столицата (12%) от тях.

Една трета от хората, които посочват ще на предстоящите парламентарни избори ще гласуват с „не подкрепям никого“ заявяват, че гласуват именно по този начин, за да изразят недоволство и несъгласие (в т.ч. за да не управлява партия или коалиция, която не харесват. Подобна мотивация се среща най-често сред избирателите на БСП, на ИТН и на Възраждане.

Настоящото национално проучване е финансирано и реализирано съвместно от „Булевард България“ и социологическа агенция „НАСОКА“ в периода 7 – 14 март 2023 г., сред 1200 пълнолетни български граждани от цялата страна. Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от Преброяване 2021. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броят на гнездата в тях, пропорционално на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центрове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване. Така конструираната извадка възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на интервюираните лица. НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България. Данните не включват вота на българите в чужбина. Съгласно чл. 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс, всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Източник: Булевард България