Oткриха изложбa в градината „Цар Симеон“

Градът Избори 2021 Новини
Изложба

Изложбата представя в 20 пана с оригинален фото и документален материал зараждането на идеята, подготовката и провеждането на първото на Балканите изложение в Пловдив

 

Тази година честваме 130 години от Първото българско земеделско-промишлено изложение. По този повод Регионален исторически музей – Пловдив подготви изложба от 20 пана, която е разположена до фонтана „Деметра” в градината „Цар Симеон”.  Официалното откриване се състоя  днес. Изложбата бе открита от д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив, присъстваха инж. Александър Държиков – председател на Общински съвет, Пламен Панов – заместник-кмет „Култура, археология и туризъм”, служители на музея, медии и граждани.

Изложбата представя с оригинален фото и документален материал зараждането на идеята, подготовката и провеждането на това първо на Балканите изложение в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892г. През лятото на 1891 г. българското правителство, начело със Стефан Стамболов, взема решение за подготовка на земеделско-промишлено изложение, с което българският народ да покаже както своите традиционни производства и трудолюбие, така и изделията на младата си промишленост, като едновременно с това да привлече индустриалните държави за изложители,  за да вземе пример от техните достижения.

Само за десет месеца на терена от 90 декара на изоставеното турско гробище „Шехедлик” южно от „Сахат тепе” в Пловдив швейцарският градинар Люсиен Шевалас създава прекрасна градина с голямо езеро и пещера с водоскок. Построени са повече от 30 павилиона, в които българската държава, окръзи и по-големи градове показват най-характерните производства на всеки регион.  Макар че са от дърво и имат временен характер постройките са с твърде свободни и необичайни съчетания на аркади, колонади, портици и куполни покривни конструкции, с много фасадни решения, вдъхновени от старата къснобарокова немска и чешка архитектура, както и елементи от българската възрожденска архитектура. Фонтанът с богинята на плодородието Деметра е подарък на Изложението от Пловдивската община. Негов автор е известният флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки.

На 15 август 1892 г., след приветствените слова на княз Фердинанд  и министъра на финансите Григор Начович, Първото българско изложение е тържествено открито. В него се олицетворява трудолюбието на българския народ и неговия стремеж към технически и културен прогрес. Европа и светът се удивляват, българите се гордеят, хиляди посетители от цялата страна имат възможност да видят изложените многобройни образци на стоки; да се докоснат до зрелищни атракции и да натрупат спомени и впечатления за цял живот, които да разказват на деца и внуци.

Българските павилиони представят богатството и разнообразието на природата, стопанството, народната култура  и регионите. Европа открива една нова стопанска България. Едновременно с това българите се докосват до възможностите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната сила, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, метални стругове и машини за бутилиране на вино и дестилация на коняк.

Голям интерес предизвикват фонографът на Едисон и възможностите на електричеството. Най-силно застъпено е участието на изложители от Австро-Унгария и Германия.

До закриването на 3 ноември 1892 г. Изложението е посетено от 167 922 души, които прииждат от всички български земи и от чужбина. Изложението начертава пътя за създаването на една нова индустриална България и само двайсетина години по-късно в света вече говорят за „българското стопанско чудо”.

Градината „Цар Симеон“ е най-мащабният спомен за Изложението, подарък на Пловдив от българската държава  след неговото закриване. Въпреки промените на времето тя неизменно краси града и дарява прохлада и свежест на жителите му.

Изложбата  „130 години от първото българско земеделско-промишлено изложение” на РИМ – Пловдив вече гостува в Бургас. Освен в Пловдив, ще бъде показана в Стара Загора, Казанлък, Карлово и други градове.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.