Френски и български преподаватели ще обучават архитекти как да опазват културното наследство
Курсът на Екол дьо Шайо ще се провежда в сградата на първото кметство на Пловдив
Френски и български преподаватели ще обучават български архитекти как да опазват недвижимото културно наследство.
Курсът е организиран от Националния институт за недвижимо културно наследство и френския институт Екол дьо Шайо. Споразумението за сътрудничество между Министерството на културата, НИНКН и школата към Центъра за архитектура и наследство в Париж стана факт в последните дни на миналата година.
През 4-те семестъра, в продължение на около 700 учебни часа курсистите ще специализират в сфери като история от античността до модернизма, архитектурно заснемане и художествена реставрация, исторически особености на българските сгради, църкви и манастири, международни норми и стандарти. 18-те български преподаватели са утвърдени архитекти, историци, археолози, изкуствоведи и реставратори – част от тях защитили докторски степени след завършването на програмата.
9-имата френски преподаватели са авторитети в много специфичните области, с които е известна школата на Шайо, като патология и реставрация на строителните материали от различните епохи, методите на проучване и документиране, аварийни мерки за спасяване и укрепване, теории на реставрацията и еволюция на системите за опазване на културното наследство в различните държави, парково и градинско изкуство, реставрация и адаптация на обектите. Гост-преподавателите ще водят и ателието по архитектура и урбанизъм в последния семестър на програмата.
Условието към кандидатите за курсисти е да са дипломирани архитекти. Обучението ще започне наесен и в края на 2-годишния курс участниците ще защитават дипломни проекти, за да получат сертификата за специализацията от НИНКН и Екол дьо Шайо.
Програмата дава задълбочено знание какво пазим, защо го пазим и как го пазим; учи възпитаниците ни да се вглеждат в знаците, по които могат да установят историческата, археологическата или архитектурната стойност на сградите и значението им за градоустройственото развитие, казва директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Той е един от първите български архитекти, завършили курса на Екол дьо Шайо, специализирал и работил в Париж в областта на недвижимото културно наследство. С негово съдействие курсът ще се провежда в сградата на първото кметство на Пловдив – паметник на градската култура от началото на 20-и век. Министерството на културата отпусна в края на служебното управление средствата за оборудването на учебните зали.
Специализираният курс за архитекти е 9-о издание за България и се възобновява след двегодишно прекъсване. Ръководител на проекта е арх. Галина Пировска. Специализантите на програмата от началото й през 2000-та година досега са около 100 български архитекти.
Школата на Шайо е най-старият институт за реставрация на културни ценности, основан е през 1887 г. и до днес обитава двореца Шайо в Париж, чието име носи.
Състоянието на недвижимото културно наследство у нас и отношението към него е неоспоримият аргумент колко необходимо е да имаме достатъчно и добре подготвени архитекти, вещи да пазят това национално богатство, коментира арх. Петров. Той пое управлението на НИНКН преди няколко месеца с амбицията да спре безмилостното унищожаване на недвижимото наследство. В момента едва 50-ина експерти трябва да опазват около 40 000 паметника на културата от античността до 20 век. Много от тях могат да бъдат загубени необратимо заради непрофесионална намеса на проектанти и строители, апетит към терените в централните градски части, лошо законодателство и дългогодишното неглижиране на недвижимото културно наследство.
Преди месец арх. Петров предложи нова структура на института и увеличаване на експертите, така че НИНКН да заеме ролята си на пазител на недвижимото културно наследство. Започна и поредица срещи с представители на общините, на професионалните камари в строително-инвестиционния процес и на организациите за защита на недвижимото културно наследство, на които се обсъждат необходимите промени в законодателството и механизмите за опазване.
За изчезналите и за изчезващите строителни съкровища из Територията ще можем да очакваме в говорилнята да се произнасят Поеми и Дитирамби на . . . французки език.
Никакъв германски, о, не, йок!
Ингилизкият остава за махленска употреба из Капано.
У наз талибамните по рамазан престават да трошат паметници на културното наследство. После по времето на шикербайрама пак трошим и режем глави на манекени. Ако искат да вземват пример от нас . Даже няма нужда да се ходи в чужбинистан само до Столипиново махале и всичко се изяснява
Интересно, интересно.
Пред вид това, че арх. Петър Петров и жена му Петкана Бакалова, които ръководеха от българска страна и миналото издание на този курс, почти го провалиха от това да се отнасят с него като със своя частна фирмичка и да си бутат през него разни свои си далаверки… много ми е интересно какво ще бъде сега, когато Петър Петров вече е директор на НИНКН, а не „само“ главен архитект на район Централен в Пловдив.
Дали институцията НИНКН ще съумее да опази курса от грозни изцепки… или ще се окаже, че Петров и Бакалова управляват и НИНКН като своя бащиния?
1.Френската школовка „ШАЙО“ не е лоша, но е локална, местна, национална, да не кажем …махленска. (ВРЪЗКАРСКА)
2.Върховният авторитет е в International Centre for Conservation and Restoration =ICCROM= на ЮНЕСКО в Рим, в който от цял свят лектори преподават със забележителни ПРАКТИЧЕСКИ, физически резултати зад гърба си, а Директори периодически се избират и назначават за срок.
3.Разбираем е инстинктът на чиновник Петров (вследствие от схоласта проф. Кръстев, който го назначи) да умножава бройката подчинени способни на ясно отчетливо надвикване: „Прав Е, Шефа!“
4.Стройната система за ГРИЖИ ЗА НАСЛЕДСТВОТО изградена три десетилетия от великия проф. арх. Пейо БЕРБЕНЛИЕВ чрез ИПК, признат за Национален в последствие включваше РЕАЛНА, физическа намеса от стотици майстори със златни ръце.
5.Вместо това сега се прокарва …схоластика. ГОВОРИЛНЯ. Конферентни книжни тигри. Администриране, забрани, глоби, наказания – от което самите старинни сгради няма начин да живнат, даже просто да оцелеят.
6.Прогнозата за старините -Мадарският; Скалните църкви в Иваново, вернакуларните къщя из китните изоставени селца; и подобни извън французойското внимание- е невесела.
Десетилетия масивно граденото като за вечни времена без еркери и финтифлюшки Жълто Училище -със мраморната Султанска плоча- се оливаше без да има кой да претърси керемидите и да закърпи олуци и водостоци. Докато се съсипа, естествено.
Както съществата, така и сградите си имат живот и смърт.
ГЛАВНИЯТ АРХИТЕКТ НА РАЙОН ЦЕНТРАЛЕН ПЕТРОВ ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ФЛИРТУВАШЕ С ФРЕНСКИТЕ СИ ОРТАЦИ. СЪС ЗАДНИ МИСЛИ ЛИ?
А ПЪК ИЗВЪН РУМЕЛИЙСКИТЕ ГРАНИЦИ ПРЕДСТАВЯМЕ СИ КАКВА ПОЛЗА ДА ОЧАКВАМЕ ЗА ГОРКАНА МАЙКА БЪЛГАРИЯ