Защо се плашим от различното? А защо го мразим?

Отговори на тези въпроси можете да откриете в изложбата „Миграциите на страха” в Баня Старинна 

Иво Дернев

Защо се плашим от различното? Защо страховете ни пораждат омраза? На тези и много други въпроси ще можете да си отговорите чрез инструментите на изкуство в следващите 20 дни в Баня Старинна. Вчера там се откри 23-ата Седмица на съвременното изкуство с тема „Миграциите на страха”. Впечатляващата изложба събира творците Азра Акшамия, Ника Аутор, Боряна Венциславова и Младен Пенев,Клара Вилдбергер, Петя Димитрова, Емил Миразчиев, Албан Муя, Оливер Реслер, Камен Стоянов, Уте Рихтер, Фани Футеркнехт и Лана Чмайчанин. Художниците са от България, Австрия, Унгария, Косово, Словения, Босна и Херциговина. Куратори са Илина Коралова и Борис Костадинов.

Проектът се спира в детайл на проблема с бежанските вълни, които пораждат и страхове, и омраза, водят до промени на цели общности и територии. От какво се плаши европеецът? А от какво се страхува бежанецът? Той има много по-стабилен повод за страх. Как тези страхове бързо се израждат в популизъм, крайности, в Брекзит? Как национални герои стават Динковци, Пери и други подобни? Много въпроси, но и много отговори в Баня Старинна.

„Искам да ме виждат щастлив. Искам децата ми да бъдат щастливи и да изглеждат щастливи. Искам работа и спокойствие. И покрив над главата си. Това е всичко. Но го нямам. Сега нямам нищо”, казва във видео интервю бежанец от Афганистан, с който Емил Миразчиев се е срещнал при посещение в  лагера в Харманли. Гледната точка на мигрантите е показана в абстрактен дом, какъвто интервюираните от Миразчиев хора нямат. Само мечтаят за него. Посетителите на изложбата се настаняват на мек фотьойл и през малкия екран влизат в тези човешки истории, които никой не ни разказва. Потапят се в съдби, които никой не разкрива.  Новините се занимават с Динковците, а не с Исмаил от Сирия и причините, заради които изоставя дома си. И вече си няма свой собствен фотьойл, от който да наблюдава света и човешките съдби през телевизора си.

Как можем да живеем заедно? Този въпрос трябва да си поставяме днес. Изкуството може да е ключ към това да разберем как да организираме обществото си, за да е по-толерантно, обясниха организаторите на „Миграции на страха”. Страхът е нормално човешко усещане, но има пътища да го преодолеем. Като например се вгледаме в чуждото и различното. Да влезем в диалог. Този проект е логичен за мултикултурен град като Пловдив, обясни един от кураторите на изложбата Борис Костадинов.
Работите на художниците не правят изявление. Те тълкуват страховете. Правят го дори чрез дрескода и анотациите в него. И ние сме униформено общество. Но униформите ни не са чисто религиозни, те са свързани с религията на съвременния капитализъм, допълни Костадинов пред една от работите в изложбата- фотоколаж на облечени хора в традиционни за обществото ни тениски, джинси и кецове, и същите тези хора в дрехите на различните за нашия светоглед общества. Виждаме разликата, нали? А хората са едни и същи. Просто погледът ни се страхува, мрази или реагира по друг начин дори на различното облекло, разясниха идеята си творците. Работата се казва „В името на” и е в съавторство на Боряна Венциславова и Младен Пенев, които, чрез начина на обличане на западноевропейски мъже и жени, ортодоксални евреи и мюсюлманки, показват механизмите на подчинение на определени религиозни или тоталитарни норми, но и на законите на капитализма. 

Впечатляващ е филмът на Камен Стоянов, който проследява как проектът за новото летище в Истанбул е унищожителен за хората и природата в една голяма територия. Или показва как една частна мечта за нормален живот се трансформира в мегаломанска държавническа мечта на Ердоган да построи най-голямото летище в света. Тук пак става въпрос за страх и миграции на много хора, и дори животни, заради щенията на един единствен човек с власт.

Прочетете целия текст и вижте галерията в КАПАНА.БГ