Маестрото стана The
Bulgarian Rainbow в Щатите
Пловдивски художник
получи поклон за творбите си в Америка.
Анастас Константинов, наричан от
американците Bulgarian Rainbow , видя как
ценители зад океана купуват неговите
картини в Питсбърг и ги целуват като
икони. Виждаш ли, това са новите икони
на Америка, чуло се на вернисажа на БГ
маестрото в Щатите. А той само повторил
репликата на мениджъра си г-н Чели.
Самият г-н Чели хич не
е случаен човек в Америка. Създател и
ръководител на US Project Anastas- проект с
дългосрочна програма за 5 години. И с
ясна цел- поставянето на изкуството на
Анастас на американския арт пазар. Тази
програма е била създадена и с помощта
на г-н Монти Кривела, който се явява
консултант на същия проект. Това стартира
, след като те се допитали до мнението на
американски арт експерти по отношение
на изкуството на един от най-продаваните
в Европа български художници. Тяхната
оценка е била, че при една добра арт-
мениджърска работа и с качеството на
живописта, която Анастас създава, те
биха били в състояние да вдигнат
изкуството му с 5 % от най-доброто за
Америка. Двамата били учудени, че такъв
художник е останал толкова дълго време
скрит от техните погледи. Тяхното
обяснение било, че това се е случило
поради политически причини, заради
Берлинската стена и разделението на
света. Самата програма включва участие
в световни арт панаири, самостоятелни
изложби в галерии на високо ниво, среща
с критици, интервюта в американската
преса и друго.
В Америка Анастас е
нарисувал около 26 картини за престоя
си там. А изложбата, която открива, е с
повече от предвидените картини, защото
там имало вече негови такива. Г-н Чели
добавил няколко картини от личната си
колекция, които вече бил купил. Имало е
изключителен интерес от страна на
публиката. След откриването и коктейла,
една част от публиката останала, за да
задава въпроси. В началото- по отношение
на комунизма. Те или на кино, или по
новините, са гледали за този период.
Повечето не са пътували в източна Европа.
След това въпросите бяха от естетични
категории по отношение на картините и
вълненията по време на рисуването им,
разказва завърналият се в Пловдив творец.
Седмица преди да започна
да рисувам в Америка, моят арт мениджър
ме заведе в бар за пури. Там, се пушат,
дегустират и купуват. Заприказвахме се
със собственика и той ни почерпи малцово
уиски. Получи се страхотна среща с
разговор за изкуството и други теми.
Малко преди да тръгнем, собственикът
покани няколко деца, които разбрахме,
че са неговите. Той имаше много деца.
Най-малкото беше момиче, мулатче на
около 5 годинки, което се появи с невероятна
усмивка и излъчване. В един момент, ако
гледаш очите й, без да виждаш устните,
забелязваш, че всъщност очите се смеят.
Тогава не мислих, че това ме е впечатлило.
Обаче след около седмица започнах да
рисувам върху бяло платно с размери
2,80 метра, това голямо платно, което
толкова впечатли Америка. Посветих
картината на момичето с име Макензи, но
повече никога не я видях, разказва
Анастас. Картината се казва Целувката
на Макензи. Неслучайно в списание
Pittsburgh Post-Gazette са сложили снимка с точно
тази картина. Това е бил изборът на
журналиста. Бащата е ламинирал статията
и я е сложил в бара си. Той се обърнал
към Анастас с думите: Ти ме накара да
плача. И ако сега някой отиде в онзи бар
в Питсбърг, ще види нашият творец Анастас.
Другият шедьовър от изложбата е 3,5 метра
картина на име Слънчевият човек.
Нарисувана е с много свобода и енергия.
Тя е естествено продължение на
дългогодишните търсения на Анастас.
Свобода, намерена може би в Америка.
Художникът в Америка
без арт мениджър е обречен. Функцията
на арт мениджъра е да проучи пазара, да
постави цените на картините и да намери
точните хора, с които да организира
срещи и хора, за да купуват, обяснява
Константинов. Консултантът по проекта
Монти Кривела направил сериозна обиколка,
за да бъдат точни цените. Започнал е от
Западния бряг, Лос Анджелис, Сан Франциско,
Флорида, Бостън, Ню Йорк, Вашингтон,
Филаделфия и се е върнал отново в
Питсбърг. Такова маркетингово проучване
било задължително за качествена работа.
Америка има структуриран пазар на
изкуство, уточнява Анастас.
Аз съм рисувал на много
места по света, които ми влияят по
различен начин. Затова и картините са
ми различни. Например, в Гърция за първи
път в моите картини се появи синьо, което
проф. д-р Аксиния Джурова в последствие
го нарече „византийско синьо“. Когато
съм рисувал в Полша се появиха социални
теми. Знамето им е бяло и червено и в
картините ми закапаха червени капки
кръв. Когато рисувах в Малта се появиха
много топли цветове. Всичко, нарисувано
там е жълто, оранжево, червено и от
платното блика топлина, която оказа
влияние и на по-нататъшното ми творчество.
В Италия се появиха класически елементи,
които не са характерни за цялото ми
творчество. В Америка може би направих
няколко крачки напред, по отношение на
свободата, която бях постигнал в
последните си творби в България преди
да замина за Щатите, разказва Анастас.
Целта на арт-мениджъра
и екипа му е да качат изкуството на
Анастас в най-високите нива и неговите
картини да попаднат в най-известните
колекции и в американските музеи за
модерно изкуство. За момента има 2
картини, които са купени от директори
на борда на музея на модерното изкуство
в Ню Йорк. Тяхната мечта е да вкарат
Анастас в значими колекции в модерните
американски музеи.
BACK IN PLOVIDV
След като Анастас се
завърна от Щатите, веднага се зае с нов
проект, насочен към подрастващите.
Неговата галерия “Анастас” и център
за езиково обучение “Снеси Транс”
организираха арт езиков workshop , където
деца от 6 до 14 годишна възраст се докоснаха
до света на художника. Двуезичният
мултимедиен проект “ Открий съкровището”
на проф. Кръстев, спонсориран от
“Британски Съвет България” , беше
презентиран от самия професор и Снежана
Павлова, след което всички деца, въоръжени
с пастели, четки и боички пресъздадоха
“Откривателя” и всеки намери своето
безценно съкровище. Самият маестро
довърши всяка една от картините на
хлапетата в типичния си стил и постави
творческия си подпис до този, направен
от малката ръка преди него.
