Италианецът, който обожава липсата на бюрокрация в България

В България полицията е много по-корава от тази в Италия. Тук не се колебаят, което е добре, казва живеещият в Пловдив Серджио Пансини

 Мисля, че светът, какъвто е сега, не е това, което трябва да бъде. Има дисбаланс, смята медикът

Паулина Гегова

Италия е една от най-красивите държави на планетата или поне така я възприемат повечето хора. Страна, изобилстваща от хилядолетна история, потомък на империя, която е оставила своята диря навсякъде. В днешни дни – меката на католическата църква. Страната на любовта, на модата, на всички културни течения, почвайки от Ренесанса. Страна на пастата, пицата, Сицилия, гладиаторските битки, гондоли и маскарадни фестивали. Казват, че човек поне веднъж трябва да отиде в Италия, а ако попаднеш в Рим… знаете останалото.

Не всички италианци обаче, са очаровани от родината си. Много от тях напускат пределите на този природен и архитектурен рай и скитат по света в търсене на нещо различно. Днешният ни герой е точно такъв персонаж. Човек, който за 25 години се е наситил на всичко изброено до сега, то му е доскучало, сторило му се е монотонно, еднообразно и затова решава да го напусне.

Серджио Пансини е роден и израснал в Молфета. Това е сравнително малък град за ширините на Италия, разположен точно на брега на морето. Мястото е красиво и туристическо. Градът е активен, особено що се отнася до забавления, а през лятото е препълнен от посетители. Пансини споделя, че най-големият наплив на туристи идва от Германия. Колкото до съгражданите му, обяснява, че всички са пуснали корени в града. Не желаят да го напускат. Обичат да обикалят улиците му, обичат и нощния живот в лицето на клубовете, но там, както и в цяла Италия, е много скъпо.

Серджио влиза да учи медицина в пристанищния град Бари, намиращ се в региона Пулия (Югоизточна Италия). Бари е, както казва той, на върха на тока на Ботуша. Но защото иска да се махне и да обиколи други части на земята, кандидатства по Еразъм за Испания. Въпреки желанието му, от програмата избрали да го пратят в България.

"Дори не знаех къде е Пловдив. Много хора се притесняваха от факта, че ще отида в Източна Европа. Други, които са посещавали града, ме убедиха, че е хубаво и няма да съжалявам. А и е място, на което не можеш да отидеш често, затова реших, че това е добър случай да видя и опозная нова култура".

Ето как от септември той се подвизава в Пловдив и ще остане в продължение на една година. Още в началото е знаел, че ще е трудно. Настанили са го в общежитията на „Мара Малеева”, където всичко било порутено и първичната му реакция била изумление. Българите са го избягвали и било трудно да създаде приятелства. Сега е на по-хубаво място и все повече започва да свиква с града. Може да се оправи и да стигне сам до различни дестинации. Отваря се към кореняците, има малко пловдивски приятели, но е готов да рискува. Воден е дори на мач на Ботев. Харесва му това, че му се налага да учи кирилица. Знае азбуката, може да чете сравнително правилно, но не и да говори. Все пак се упражнява с четенето по пътните знаци, по афиши, по табели и етикети в магазините. Научава и български думи, а най-новите езикови придобивки са "Айляк" и "Майна". Обожава киселото мляко, купува си го всеки ден, защото такова в останалата част на Европа не може да се намери.

Влюбен е в Капана. Смята, че е най-хубавият квартал в града, с най-приятна и артистична атмосфера. За медик, на когото му липсва артистичното въображение, тази мрежа от заплетени улици, заведения и работилници, го вдъхновява и изкарва извън зоната му на така познатия комфорт. Доволен е и от факта, че в Пловдив можеш да стигнеш навсякъде пеш, защото обича да върви. Обяснява, че животът тук е по-евтин и по-лесен от този в Италия, защото там имат огромен проблем с политиците, който бие дори нашия. Обича да тича на Гребната база или да изкачва тепетата. Допада му идеята да прекоси всички пътеки по хълмовете, да премине през дърветата, за да стигне до върха. Казва, че гледката от там е прекрасна.

"В Пловдив се чувствам добре. Мисля, че е много красив град, по-красив от повечето, които съм виждал. Докато вървя по центъра, усещам уют."

Разбира се, има и неща, които не харесва. Не одобрява чалгата, забелязва този наплив и е отнело известно време, докато намери своето място. Но и това се случва. Що се отнася до заведения, фаворитите му са No sense, Sound Trap, Котка и мишка. Но искрено признава, че не мрази нищо. Дори ромите не му правят лошо впечатление в сравнение с тези в Италия. „Там пристигат главно от Румъния и са изключително крадливи. Издържат се единствено с това. Карат коли без книжки. В Рим има цяло ромско "царство", мафиотско семейство, наричащо се Казамоника. Те са типичните роми с големите си, скъпи къщи, огромните си сватби и също толкова помпозните си погребения”.

Колкото до хората, в началото смятал, че са студени и груби. Когато е молел за навигация или някакъв вид помощ, често са му отказвали, подминавали са го. В последствие осъзнава, че това е само встъпителен стадий, прелюдия. Сега мнението му за българите е различно. Смята, че са добри и гостоприемни, отворени към нови усещания и със сигурност малко странни. Със смях си спомня едно преживяване в Ябланица, където с приятели отиват на палатки. Случайно или по приумица на съдбата попадат в една ферма, където собствениците ги приемат с отворени обятия. По чист български обичай, ги гощават с домашна ракия и салати, докато не ги напили подобаващо.

Освен в Ябланица е бил в София, Варна и линията Асеновград – Бачково – Пампорово. Желае да посети Велико Търново и Бургас. Мечтае да не живее на едно и също място за дълъг период. Иска да обиколи различни държави и да почерпи от техните традиции.

За сега не знае точно какво ще специализира след изтичането на шестата му година, но е доволен от образованието в Пловдив. Тук Медицинският университет му предлага повече практика, отколкото теория, което е изключително важно за професията. Впечатлява се от живота в лабораторията, от научните експерименти. Интересно му е как се движи всяка клетка, всяка молекула, как си взаимодействат помежду си. Може би лаборантството е за него и в един момент страхът от неизвестното бъдеще ще изчезне.

Когато го попитах какво е любимото му нещо в България, той, изненадващо за мен, без никакво колебание ми отвърна : „Липсата на бюрокрация”. „В Италия мафията е основен елемент, който съществува от прекалено дълго и едва ли ще умре. Политици и мафиоти са свързани, а корупцията заема почетно място. Под масата на закона са се прокрадвали много далавери, за които целият народ знае, но никой не може да го докаже. Все пак Сицилианската мафия е една от най-известните по цялото земно кълбо и това, което всички сме гледали по филмите, не е толкова голяма екранна измислица”.

От друга страна, смята, че мнението на другите нации за агресивността, опасността и бедността в Източна Европа е крайно преувеличено. Точно обратното, вярва, че е красиво и няма търпение в следващите три дни да посети Белград.

"В България полицията е много по-корава от тази в Италия. Тук не се колебаят, което е добре. Мисля, че светът, какъвто е сега, не е това, което трябва да бъде. Има дисбаланс. Иска ми се главнокомандващите да мислят повече за хората, за здравето им, а не за парите, които идват в държавата. В реалност, в която най-доходоносните бизнеси са търговията с оръжия и нефт, големите компании не бива да бъдат толкова ехидни и лицемерни. Това са фактори, които не могат да се променят. Тогава нека поне печалбата да се разпредели правилно между държавните органи – образование, здравеопазване и прочее. Трябва да се мисли повече за обикновения гражданин и семейството му."

И така… оказва се, че Италия е прекрасна държава, ако си турист, но не толкова, ако си кореняк. От друга страна, същото важи и за нашата мила татковина. Всеки е недоволен от собственото и търси спасение в чуждото. Дали това е един порочен кръг, от който хората не могат да се отърват или измислена заблуда, не се знае, но едно е сигурно – макар всичките ни кусури, България се превръща в една желана дестинация и сивата пелерина на тъмните години все повече се надига, откривайки своя потенциал на света.