Гадове! На 90 години ме изкараха на улицата!

Дядо Иван се включи в протеста, вече е най-възрастният

След половин век скитане се върнах в България с мечтата, че се е променила. Не- същите муцуни се гаврят с нас, казва бившият легионер

Иван ЩеревГадове! На 90 години на улицата ме изкараха! Вместо да си гледам старините, аз тук с младите ще крещя „Оставка“. Щурава работа. Така коментира присъствието си на днешния протест 90,5-годишният Иван Щерев.

Той стана най-възрастният участник в пловдивското недоволство и може би най-сладкият разказвач. Тъй като има много истории за разправяне. Борил се е с комунистите през 40-те години. Бил е водач на бойна група, както сам твърди. Бели е правил, и бой е ял. Два пъти с пистолет са го пребивали. Седем месеца в лагер е лежал, и в затвор е влизал. В края на 40-те обаче решава, че трябва да се спасява.

Побегнах, защото ако ме бяха хванали отново , щяха да ме утрепят. Заминах. Късмет изкарах, защото след мен затегнаха границите, спомня си днес дядо Иван. Става легионер. А по-късно се озовава в Нова Зеландия. Уж временно, но изкарва там 53 години. Връща се в България през 2004-та. Дойдох си тук, защото вярвах, мечтаех, че нещата са се променили. Но уви. Същите са. Все същите муцуни се гаврят с нас. Преди бяха татковците, сега синовете. Нищо не се е променило. Затова съм тук днес. Срам ме е и ме е яд, че на моите старини трябва да скандирам по улиците. Вместо да си разказвам спокойно за преживелиците си, аз говоря за онези в парламента. Вместо да приказвам за авантюрите си, псувам управляващите. Вместо да споделям, как съм бягал десетки пъти за Щатите с американски параходи и все са ме хващали, аз слушам от младите хора как искат да бягат от страната си. Така, както аз го направих през 1949г. Осъзнавате ли колко е тъжно това, пита Иван Щерев. Държа се още, ама вече закъсвам. Не съм боен като преди. Но до последни сили ще викам срещу тези, които тровят страната ни толкова време, революционно завършва 90,5-годишният пловдивчанин.