Министерството на образованието и науката (МОН) предлага съществени промени в националното външно оценяване след 7. и 10. клас. Целта е да се ограничи културата на заучаване и да се подпомогне усвояването на умения, приложими в реалния живот и професиите на бъдещето, пише Vesti.bg. Това обяви министър Красимир Вълчев на пресконференция, на която бяха представени и други ключови идеи за развитие на гимназиалния етап. Предложенията вече са публикувани за обществено обсъждане на сайта на МОН.
Според новите идеи, от учебната 2025/26 година в тестовете по математика за НВО след 7. и 10. клас ще бъдат включени шест допълнителни задачи, свързани с природни науки, които учениците ще решават с помощта на математически знания. Общият брой на задачите ще бъде 24 за седмокласниците и 18 за десетокласниците. Времето за работа на изпитите също ще бъде увеличено: с 15 минути за 7. клас (до 180 минути общо) и с 30 минути за 10. клас (до 120 минути общо).
Шестте допълнителни задачи ще включват базови знания и компетентности от предметите биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и „Човекът и природата“ (за 7. клас).
По време на представянето бяха показани и примерни задачи, които могат да се включат в бъдещите изпити. Преди началото на новата учебна година ще бъдат публикувани и официални модели на тестовете. „Няма да има сложни понятия, нито необходимост от назубряне на теоретични знания – целта е решаване на практически задачи и плавен преход към учене с разбиране“, заяви министър Вълчев.
Наред с промените в НВО, МОН предлага и редица мерки за подобряване на обучението в гимназиалния етап. Основната идея е да се ограничи заучаването и да се осигури време за придобиване на реални умения. За целта се предвижда увеличение на часовете по общообразователна подготовка, без увеличаване на учебното съдържание.
Часовете по български език и литература ще се увеличат с 12%, а по математика – с 25%. В първи гимназиален етап (8.–10. клас) ще има увеличение и при природните науки – с 22%, по география и икономика – с 11%, и по история и цивилизации – със 7%. Повече часове ще има и за гражданско образование, с акцент върху теми като здравно образование, социално подпомагане, държавно обществено осигуряване и формиране на публични финанси.
„Целта е не просто натрупване на знания, а задълбочено разбиране и развиване на критично мислене. Учителите ще могат да отделят повече време за упражнения, обяснения и повторения“, подчерта министър Вълчев.
Концепцията за разделяне на гимназиалното обучение на два етапа се запазва – до 10. клас учениците ще получават широка общообразователна подготовка, а в 11. и 12. клас ще се фокусират върху профилирана или професионална насоченост според интересите и бъдещата им реализация. В този втори етап ще се намали броят на задължителните модули, както и степента на научна дълбочина, за да се облекчи учебното съдържание.
Предложените промени включват и отпадане на прекъсването в 8. клас на преподаването на предмети като история, география, физика, химия и биология в паралелките с интензивно изучаване на чужд език. Целта е да се разпредели по-равномерно натоварването в първия гимназиален етап, като се намалят часовете по език и профилираната подготовка в 8. клас.
В същото време се предлага да се запазят трите форми за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, но с намаляване на общия брой часове. Интензивно обучение ще се прилага само в училищата, където в 9. и 10. клас се преподават предмети на съответния чужд език. Останалите училища ще предлагат езиково обучение само в разширена или базова форма.
Всички промени ще бъдат въведени поетапно: от учебната 2026/27 г. ще обхванат учениците в 8. клас, от 2027/28 г. – учениците в 8., 9. и 11. клас, а от 2028/29 г. – цялата гимназиална степен.
