Автор: Доротея Николова
Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого непълнолетни, а в последните години и малолетни, се вливат в мигрантските потоци, пресичайки граници в търсене на по-спокойна и щастлива съдба.
Заедно с още няколко гранични страни на Европейския съюз – Гърция, Италия, Испания и Малта, България е първата, на чиито европейски порти чукат младите мигранти. Всички те от поколението Z, което глобално определяме като най-многобройното, най-технологичното и най-адаптивното.
Ако късметът е с тях, те биват интегрирани и получават бъдеще в подкрепяща среда. За по-голямата част обаче, ние като държава сме една от транзитните спирки – понякога за седмици, по-често за месеци и дори години. Хванати в мечтата за Европа, непълнолетните непридружени, тръгнали като деца, често порастват по време на пътуването си от Средна Азия, Близкия изток или Източна Африка към Европа.
Младите мигранти „изведнъж остават в една нова страна, не знаят езика, не знаят нищо за там, където са отишли и трябва да поемат отговорност за себе си. Най-голямата тежест за тях е отговорността към семейството им, към роднините им, които са останали дали в страната им на произход, дали в друга държава по пътя към ЕС, например в Турция, и да могат да влязат бързо в процедурата за събиране на семействата, да получат статут на бежанец или хуманитарен статут. Тази отговорност е прекалено голяма за тези младежи, огромен товар пада върху тях“, казва Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки в България.
„В България идват деца, които с години не са ходили на училище – това е единият проблем. Ние трябва да се грижим както за детското им развитие, но и за началното им ограмотяване, ако от това имат нужда. Също така да получат културна ориентация, тъй като те идват от съвсем други страни, понякога с много различни култури. И дори и да не остават в България, а ние да сме една междинна спирка за тях, в крайна сметка това прескачане в културите трябва да се интегрира по някакъв начин и те да могат да живеят вече в друга среда“, категорична е Албена Чобанова от българския клон на международната благотворителна организация Каритас.
И ако за връстниците на тези младежи на континента светът е основно дигитален и само някои тепърва започват да работят, и то под надзор, младите непълнолетни мигранти и бежанци често са на ръба на физическото оцеляване – пътуват хиляди километри с месеци, пеша, с множество рискове, спят на земята, в палатки или в порутени убежища, хранят се с каквото намерят и макар и малки са натоварени с отговорности – да оцелеят, да успеят да получат статут, да си намерят работа, да пратят пари на семействата си.
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Под тепето“.
