Тома Спространов вози Прешъс Уилсън върху зелки в Слънчев бряг
Среща за първи път Богдана Карадочева дибидюс гола
Имам телесна омраза към чалгата! А българският рап е ужасяващи текстове на разни идиоти, признава емблематичният радиоводещ и музикален гуру
Да отидеш на гости у Тома Спространов е като да влезеш в нещо средно между библиотека и огромен склад за грамофонни плочи, дискове с музика и тежки книги с биографиите на изпълнители- чужди и наши. Да те приеме в дома си означава да пиеш хубав, тежък, италиански чай. Да видиш по стените най-слънчевите руси внучета. Да чуеш неразказани светски истории и да не се съмняваш в тях. Накрая е много вероятно да си тръгнеш с музикален подарък. А седнеш ли на едно от многото места по избор в хола, той предупреждава, че може да говори повече от 2 часа без прекъсване, както му се наложило веднъж в радиото, след като се развалила музиката. А да попее му е най-лесно на италиански и на английски.
Като никой мъж, Томата започна с разказ за първата си истинска любов. Крем карамела Проговори за него само за секунди, скача в друга тема, след това се връща отново и така обхожда, без да се усетиш, всичко, що му хрумне. Та, крем карамелът… Като бях мъничък много обичах крем карамел. Майка ми го забъркваше в една голяма купа, която сестра ми още пази- литър и половина. Прави се с 8 яйца, литър мляко, загаря се захар отдолу да стане карамелът. Но той, като е току-що направен и като го гребнеш , започва да пада и да се събира сокче. Един хубав ден аз гребнах още, още и още. И майка ми ме скара. Аз съм бил на 7 години. Наказан бях. Цялата купа, докато не я изядеш, няма да станеш от масата, размаха пръст тя. Беше една неделя, нашите излизаха на разходка в градината. Пловдивчани излизаха в парка да се видят. И помня, че го изядох. Обаче на всяка стъпка коремът ми се изпъва като тъпан. И ха-ха, ама не го повърнах. На другия ден майка ми мислеше, че ме е наказала жестоко и ми вика: И, кво? Искаш ли крем карамел? -Да! Сестра ми вчера ми направи огромна купа крем карамел и в момента ми прави пак.
Преди да заговорим за същинската страст на най-всеотдайния музикален радиоводещ някога, се разбра, че той има нова тръпка– розите.
Моята мания в момента са розите. Отглеждам ги в къщата на бившата ми жена Джудит. Над 80 рози и всички страхотно растат. Най-хубавите червени са специален сорт, има такива срещу Пощата. Казват се Линкълн. Много са ароматни, растат височко. Ако вземеш от тях мънички, с пъпка, махаш дънцето на едно шише и го завиваш, за да стои розата на топличко, то на пролет разцъфват. По този начин разсадих от тези рози в Пловдив, а ги взех от Белащица.
Можете ли да си представите да обожавате работата си? А възможно ли е тази привързаност да е от хлапе? Да гепиш парчета от касетофон, въпреки че закъсняваш за училище. Учиш английски, за да си говориш с чужденци, които да пращат западни песни. Сестра ти да шие копринени фолклорни красоти, за да ги изпращаш в замяна на плочи. Да купуваш музика с последните си пари. Да живееш с нея и за нея…
Винаги закъснявах за училище, защото рано сутрин слушахме радио на плажа на река Марица. Пускаха рано Бир Бахча Рок енд Рол. В турски предавания слушахме рок от различни държави и даже научихме някои фрази. Написвах на едно листче кое парче кога ще се слуша, за да може всичките ми приятели да го чуят вечерта. Така драснахме клечка по музиката. Моята запаленост дойде и с кореспонденцията с хора от цял свят, след като научих английски заради това. Моят приятел, кум и кръстник на рожбите ми Недялко Костов ме отвори, че има полско списание Радар. То излизаше на английски език и там си даваш адреса. „Искам да си кореспондирам с хора от цял свят, моите занимания са следните…” Ония ден намерих едно такова писмо, връща лентата и си спомня първите стъпки Томата.
Баща ми беше частен зъботехник. Винаги бях около него, ако му потрябва нещо. Лъсках мостчета, коронки. Аз му бях куриер при зъболекарите да взима мерките. Работеше с 5-6 зъболекари. Бях много добро дете, помагащо. За две неща излизах от вкъщи – да се наредя на опашка за билети за кино, когато имаше седмица на френския филм или на италианския и се чакаше по 2 часа на опашка, защото ще видиш Жерар Филип. Цял живот съм луд по киното и имам купища видеа и до ден днешен си ги гледам с голямо удоволствие. Като работех за баща ми, той ми даваше пари – от 2 до 5 лева. Второто нещо, за което си ги харчех, беше събота да купя българска бродерия или кутийка с орнаменти или някаква кърпичка копринена. Сестра ми Ленчето я хванах тя да ми бродира, дори цяла блузка с български шарки. Като пратя в Швеция, Белгия, Англия аз получавах съответно плочи, разкрива сложната си тактика за попълване на фонотеката Спространов. Тактика твърде успешна обаче. Защото скоро събира богата колекция, а когато почва предаване,вече всички крадели от него музика с магнета.
Тома Спространов води и режисира няколко предавания за музика. Започва с „По крилете на песента“, после става по-дълго от 15 минути на половин час и се преименува „Добър ден“, „Минута за джаз“, „Нашият диско клуб“, после последните две се обединяват в „Любопитно петолиние“, където Спространов от режисьор става радиоводещ. Продължава с „Пулсиращи ноти“, „Томи представя“, „Любими до болка“. Музикален редактор на „12+3“, „Рок & Хеви с Тома Спространов” и за BBC. А в момента преподава. Повече от половината му ученици са вече гласове в радиа- Пловдив, София, Варна, Бургас и др.
Това не стига на меломана. Тома пише поредица от книги за живота на различни изпълнители.
Имах тромбовидна операция. Целият крак нарязан. Останаха ми 135 шева. Докато лежах на кревата, току-що ушит през 1984 година взех, че написах книгата за Боб Дилан „Ще пея до последния миг“ с превод от Леда Милева и Николай Попов. Страшно ме болеше кракът, целият разпорен. Но пуста страст…
От същата поредица „Поети с китара“ пише за Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Виктор Хара.
Покрай музиката в тоталитарните времена е имал и търкания с властта, естествено. Арестували са го с Недялко Костов и кажи-речи заради музика. Бяхме на гарата късно вечер и изпращахме един австриец, който спеше у Недялко по музикална линия и не беше регистриран. Седяхме тримата там и ни заключиха, защото говорехме на английски. Полицаите се смекчаваха малко, като кажеш, че чужденецът е комунист. Ама пак ни прибраха. Спаси ни таткото на Недялко, който беше много известен лекар. След време австриецът ни донесе много готини плочи. Та- струваше си…
Шеметен и страстен в работата си, радиомонологът не е достатъчен за Спространов. Той прави живо предаване, като кани известни изпълнители и публика в един музикален диалог. Нямаше такова. Това траеше два часа. И после си играх да изкарам най-интересното и да направя предаване, голяма базиквачка. Кой ще си играе да го прави това? Ни BBC, ни The Voice of Amerika. И после Иван Панев… Като се говори за миналото, никой не обича да споменава имена, аз казвам…Та, Иван Панев вика: Тоя да са махне моментално от ефира, да му спрат предаването, какъв е тоя клуб? Визирайки клубове в бившите соцстрани, 68-ма година. Той си мислеше, че аз правя предаване, за да сваля комунизма. А ние се събираме да говорим с Братя Аргирови. В „Клуб приятели на песента“ раздавахме автографи, плочи. Само за българска музика направих такова предаване. Пусках парчетата на гостите си. Хората пристигаха с влакове, за да видят ФСБ, Щурците. Забраниха го. Но на пловдивското радио директор беше Кирил Кирезиев, който се изрепчи и не ме спряха.
Заговори за себе си и в трето лице. Ей така за разнообразие.
Томата живее на Теодосий Търновски. Там е Младежкият дом. Нашата беше втората къща. Там живееха и Мильо Лудия, Гунди, Томислав Марков и още много. Мими Иванова пристига. Аз вече съм станал известен. Лили Иванова ми е на гости и си пие кафенце, нещо си шиеше. Мими с бяла якичка, ученичка още, идва с един голям букет. Ох, бате Томи, може ли да дам на Лили този букет с цветя от рози? Мими беше още никоя.
Тъй като Здравко Радоев дойде на концерт с една млада певица да подгрява групата Северните тигри- луди китари, падат на колене, такова нещо по комунизма няма. Здравко Радоев, който я води, й беше гаджето. Казва: Томи, знам, че имате някакви плочи тука. Казах му, че сега ми дойдоха 4 плочи на 15-годишната Рита Павони с много силен глас. Давам плочите и в нея песента „Сърце“. Лили Иванова така изкопира тази млада певица… И след три месеца гледам на едни афиши правиха афиши на концерти на Бунарджика на летния театър. „Тази вечер ще пее българската Рита Павони Лили Иванова“. Как съм повлиял с 4 малки плочи, за да може да тръгне тази певица по този начин.
Ето една смешна случка, която пак никъде не е разказвал, признава той.
Аз съм на Златния Орфей. Взел съм сестра ми. Годината е 68-ма. Баща ми почина през месец май. Бяхме тъжни, но взехме палатка. Вместо да спим в палатката, която построих в Несебър в двора на една жена, платихме й, отивам и виждаме Борето Годжунов, Лили Иванова със Здравко и всички. С един от музикантите Золо бяхме в една казарма в Плевен. Золо каза да идем при него да спим в хотела вместо на палатка. Събуждаме се сутринта към 8 и в другата стая беше Здравко, който беше тогава гадже на Лили. Чува се страшно готина музика на Луи Прима. Викам си Здравко се е събудил. И както прекрачвам балконите на третия етаж да ида в другата стая да пием кафе и ТАК! На шезлонга една чисто гола красавица със страхотно хубаво закръглено тяло, чисто гола. И тя така малко си дръпва очилата и вика: Здравко, май някой те търси. И така се запознах с Богдана Карадочева. Дибидюс!
Кофти музиката за него се разпределя в три жанра – чалга, рап и техно.
Има три неща, които не обичам в музиката. Това е влиянието на съседите, на арабите, на турците, т.нар. чалга. Имам телесна омраза към нея. Органически не мога да ги слушам как се усукват и се правят на други певци. За голямо мое съжаление пиянудрите умират да им пеят такива песни. Започнаха напоследък по-добри аранжименти поне да правят.
Другата музика, която не мога да понасям, е рапът. Която в началото много добре тръгна и аз я пусках. Мръснишки станаха текстовете на Запад. Пеят „ ти, мръсна чернилка, ще ти опра пистолета до главата, ще ти пръсна мозъка и както си се надупил ще те оправя в задника“. Това се пее в песен номер 1 в американската класация, което е голям срам. Говорил съм с американския посланик на един от фестивалите. И него го е срам. Българският рап- ужасяващи текстове на разни идиоти. Такава музика не трябва да се слуша. Трябва да бъде забранена по всякакви радиостанции, за жалост не е, категоричен е Спространов.
После отново връща лентата и се сеща са ангелогласната и супер красива Прешъс Уилсън. С която се запознава преди около 35 години на Златния Орфей в Слънчев бряг. Тя тогава спечели награда. И след големия концерт всички отиват на 5 километра от курорта на ядене и пиене. Тогава само аз останах да чакам Прешъс, за да се преоблече, а тя ме беше харесала за гид да я разкарвам и да й разказвам. Ама те другите, като знаят, че е безплатно, и изхвърчаха вечерта всички. Слизаме долу и осъзнаваме, че няма жива душа. Няма нито една кола и кой да ни закара… Както се вайкаме, по едно време минава една кола пълна с едри зелки. Толкова много зелки, че и на предната седалка имаше. И от вътре се чува: Томи? Какво правиш тук? Гледам- един мой съученик. Идвал от Първомай и тъй като вече било късно, утре щял да продава зелки в Слънчев бряг. Викам му да ни закара. И той: Качвайте се върху зелките. И хващам на ръце Прешъс и я качвам отгоре. Какво да правим? И пристигаме там пред абсолютно всички. И тя слиза с елегантната си блестяща рокля от кола пълна със зелки. Преди две години я срещнах. Трябваха й няколко секунди да ме разпознае, но каза, че никога няма да забрави на какво се е возила. Каза: На всичко съм се качвала, но на кола със зелки не, смее се Томата.
Моята мечта беше да карам кънки, но нямах, да карам колело- това никога не се случи. Както и да плувам. Сега всичките ми деца и внуци имат кънки и плуват, захапва за кратко темата за поколенията. Която може би вече е любимата му.
На изпроводяк показва отново снимки на деца и внуци. Подарява ни книга на Елвис Пресли и плакат на Прешъс Уилсън, без зелки, надписани от сърце. Зад него- купчина черно-бели снимки, извадени по време на разговора, книги отворени на точната страница, изрезки от вестник, празна чаша с чай и неусетно изминали два часа.
Обогатен, наситен, смешен, с малко носталгия и много умиление. Поучителен, разтоварващ и… изключителен бе разговорът с Тома Спространов. Какъвто е и самият той- изключителен. Човек- емблема на всеотдайност, искреност и честност в работата. И в живота.
asd
Hello. And Bye.
Дали си олаща на ПРОФОН и МУЗИКАУТОР за ползване на авторските права,или жули на аванта толкова години и по толкова тв.канали? Ако е така значи това му е печалбата от вербуването му.
Страхотен, велик пич… Браво Тома, имаме нужда от хора като теб! Но ви няма…