„Изядената“ от градоустройството улица „Гурко“ и нейните архитектурни бижута

Културно-кулинарна разходка по красивата уличка, която започва от №10

Куп култови ресторанти и сладкарници, безценна археология и знакови сгради живеят в пълна хармония

Веселина Михайловска, Теодор Караколев

Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“.

Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона, както и с още няколко красиви бижута от кутията ценности на пловдивската архитектурна история.

Днес улицата започва от Главната – „Александър Батенберг“ и свършва в тротоара на „Цар Борис III Обединител“. Едно време обаче началото ѝ е било от улица „Емил де Лавеле“. Общината и съседната до нея сграда с галерия „Аспект“ в партерния етаж са били на улица „Гурко“. Там, където днес е градинката на площад „Стефан Стамболов“,  също е имало къщи. Те са разрушени в края на 50-те и началото на 60-те, при изграждането на площада. Така по-късно тези сгради получават новите си адреси на площад „Стамболов“ – а останалите къщи си запазват номерата. И улица „Гурко“ започва от номер 10.

Останалата  част обаче също пази много история. През 20-те години на миналия век на номер 13 е бил ресторант „Бохеми“, любимо място за пловдивските културтрегери, които не са можели да си позволят по-скъпите кафета и лимонади в хотел „Молле“.  Днес на негово място се помещава известна кафетерия. На улицата е била и ушната клиника на знаменития д-р Асен Каишев.  Неговият дом, издигнат по проект на архитект Боян Чинков, все още стои, граничещ с Одеона. Докторът е брат на тютюнотърговеца Никола Каишев, който живее в един от пловдивските архитектурни шедьоври – къщата по проект на арх. Грозев на ул. „Антим I”. Домът на Асен Каишев и до днес пази – поне отчасти – прекрасната декоративна мазилка на квадрати. Изтеглената в различни форми мазилка е любим похват на част от архитектите през 30-те, когато фасадата остава без орнаменти, но все още някои прибягват до различни типове по-абстрактна декорация. За съжаление на много места – както в случая с първия етаж на къщата на д-р Каишев – те не се дооценяват и се губят.

Също през 30-те е издигната и къщата от другата страна на Одеона, в която днес се помещава ресторант Хемингуей, която носи белезите на модерната архитектура – прозорецът на стълбището в отвесна лента или терасите, които завършват с полукръг.

Къщите от другата страна на „Гурко“ са малко по-ранни. Тази на ъгъла с Главната носи белезите на късния сецесион и архитектурата от първите години на 1920-те. Следващите сгради са по-класически по вид, като също са строени в годините преди и около Първата световна война – разпознават се по по-богатата орнаментация по фасадите и около прозорците. През годините всички са претърпявали по-малки или по-големи преустройства, като днешната къща, в която се помещава ресторант „Опера“, е една от най-запазените.

Разхождайки се покрай пъстрите фасади, човек се чувства сякаш се намира на някое италианско виале, където може да си пие кафето или да похапва вкусно ястие в непосредствена близост до антични руини. От двете страни кратката отсечка е изпълнена с маси, чува се смях и звън на чаши. Макар и ограничен в периметъра на няколко метра, тук може да отседнеш в бутикова обстановка – "Art Guest House 8 1/2" и "Villa Antica", да опиташ гурме специалитети в едни от най – добрите ресторанти в града под тепетата и да се насладиш на кафе специалитети и апетитни сладкиши в Dolce Fellini.

Своите знаци от миналото носят и сградите към кръстовището с улица „Отец Паисий“. Най-впечатляваща е изоставената сграда – трафопост на тролейбусите в града. За разлика от днешните трафопости, този е естетически издържан с красивите си редици прозорци. За съжаление в момента е пуст, въпреки желанията на пловдивчани той да се превърне в център за култура, или просто да бъде възроден по някакъв съвременен начин.

Диагонално от него е сецесионовата сграда, в която днес е ресторант Унико, а през соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.

Красиви и естетически издържани са и последните две сгради по улицата, с белези от архитектурата от 20-те години на миналия век. Едната от тях – последната от страна на Тунела – носи и година „1928“ на фасадата си. С изявените си вертикални орнаменти и стъпаловидното завършване на фасадата има и уклон към ар деко архитектурата, макар да съчетава и други характеристики.

Тази част на улицата – тупикът към „Цар Борис III Обединител“ дълги години бе позабравена, но след последните ремонти и превръщането ѝ в предимно пешеходна, може да очаква и възраждане, подобно на това, което видяхме в Капана. Връзката ѝ с подлеза към Понеделник пазара или в другата посока – връзката с Голямата базилика може да събуди интереса към тази част и изобщо към улица „Гурко“. Която и днес се радва на страхотно оживление, предимно заради чудесните заведения там.