Какво да е бъдещето на галерията на Гладстон?

Ето какво е мнението на културната общност на града

Из стенограмата от първата и единствена засега широка дискусия по въпроси, касаещи процесите и политиките в сферата на културата 

Иво Дернев

Датата е 7 март, 2019г. Ден необичаен, тъй като се провежда първото и единствено засега разширено експертно обсъждане на въпроси, касаещи процесите в сферата културата. Организатор е Община Пловдив. Поканени са близо 40 души- творци, галеристи, представители на културните институции в града и творческите гилдии, директори на училища,  арт мениджъри и организатори на събития, архитекти, журналисти.  Някои знакови имена липсват, по една или друга причина.

Поводът за срещата е обсъждане на „Принципите за управление и дейност на новосъздадените културни пространства- галерията на Гладстон, Детмаг, кино Космос. Очакванията са големи, тъй като заявката е дискусията да е само началото на серия от подобни събития, които да дадат начало на новите политики на общината в сферата на културата. Среща предвестник, че оттук нататък решенията ще се вземат след широк експертен дебат, на принципа „всички на една маса” въпреки различията. Дава се знак за диалогичност и прозрачност.

Под тепето ще ви разходи из стенограмата от обсъждането, с която се сдобихме, и ще ви запознае с коментарите на част от участниците в него. Те идват на срещата с предварително подготвени писмени становища по темата, които са представени в резюме пред аудиторията. Преди това обаче начало на дискусията дава домакинът и организаторът Иван Тотев. Накратко той обяснява, защо сега е времето за това събитие.

„ Възникнаха много и важни въпроси, а след 2019 г. е нужна промяна. Част от инициативите по Културния календар не могат да получат финансиране по така действащата Наредба. Фондация Пловдив 2019 има финансиране, но е важно как това да се развие и как да продължи”, обяснява кметът и допълва, че новите културни пространства ще заработят през лятото. Едното вече е факт- галерия Капана. Другото- галерията на Гладстон, ще отвори врати след броени дни. Първата изложбена зала вече се стопанисва от Градска художествена галерия, но бъдещето на втората не е много ясно. Очаква се през септември общински съвет да реши дали да предостави безвъзмездно новата галерия на Гладстон на Дружеството на пловдивските художници. Към онази дата, 7 март, общината не заявява подобна позиция. Присъстващите на дискусията също имат различни мнения по темата.

Според Николай Радев, директор на ЕГ „Пловдив“, в новите пространства трябва да има още допълнителни дейности, насочени към работата с ученици. „Има много поле за работа в сферата на образованието”, подчертава на срещата той. Подкрепя го  директорът на ЕГ „Иван Вазов” Вихра Ерамян. „Необходима е промяна. Училищата имат свой много богат културен календар на високо ниво. Чести гости са посланици, гости от чужбина и е важно да се определи как училищата да ползват тези пространства. Нещо повече, проектите увличат широк кръг хора, не само родители, но и граждани. Непосилно е да плащат наеми, както често правят сега”, казва Ерамян. Допълва, че според нея  след 1 година новите пространства пак няма да са достатъчно, защото културният живот в Пловдив е много активен.

Галеристката Анна Дякова прочита писменото си становище. Според нея е добре Детмаг „Снежанка“ да се управлява от Градската художествена галерия, а галерията на Гладстон- от ДПХ. „ Независимо от състоянието на дружеството на пловдивските художници, заради неговата 100 –годишна история, то заслужава да има собствена изложбена площ. Финансирането и обезпечаването на дейността на ДПХ в галерията на Гладстон 32 от страна на Общината, е въпрос на чест”, е становището на Дякова.

На съвсем друго мнение е членът на УС на фондация „Пловдив 2019” Христо Гюлев. Той смята, че публично – частното партньорство е бъдещето на подобни пространства и начинът за тяхното управление и стопанисване. Дали това е възможно според сега действащата нормативна база, пита художникът и двигател на фондация „Изкуството днес” Емил Миразчиев.

По сега действащото законодателство са възможни три варианта, 3 инструмента, с които може да се оперира- отдаване под наем, отдаване на концесия и кандидатстване с проекти, отговаря кметът Тотев. Той допълва, че в едно определено финансиране от порядъка на 4-5 милиона годишно е необходимо да има ясни критерии, всеки да може да ползва новите пространства, при ясни правила, като това се отнася за всички пространства. Целта е да се гарантират устойчивост и бъдеще за града. Фондацията също ще има отворени покани, но да се прецизира точно – към кого ще са насочени. Не е важно кой управлява, а какви са принципите, които ще се следват, казва още градоначалникът.

В дискусията се включва арх. Хубена Салджиева. Според нея това, което имаме в момента не е ново, а е ремонт на съществуващи пространства.

Културата в Пловдив е съсредоточена в центъра на града и не се случи  децентрализацията, каквато идея имаше. Няма опера, и още много важни идеи не се реализираха заради проекта „Пловдив 2019“. Така останахме на провинциално ниво. Трябва да се децентрализират местата за култура, заявява арх. Салджиева.

Защо не правим културни пространства в Тракия, например, а все в центъра? Трябва да привлечем кварталите, отбелязва на свой ред галеристът Божидар Савов.

Думата взима поетът, писател и драматург Александър Секулов. Неговото мнение е, че с новите пространства за култура,  Пловдив има потенциала за 5 години да се превърне в значим културен център. Той говори за свързаността на всички обекти- Детмаг, ГХГ, Античен театър, галерията на Гладстон, кино Космос и Дома на културата. За да се случи това, по мнението му, трябва да има ясна цел и планираност. Като препоръча в новооткриващите се пространства да се работи с образователно-културна насоченост.

В писменото си становище Секулов отбелязва, че е изключително важно е да се съхранят създадените международни контакти и база данни след Пловдив 2019, за да може с тях да работят всички желаещи в града. Те трябва да станат публични. Да се запази проектния принцип, но 1 година е къс период за планиране на дейности. Всеки голям фестивал работи по организацията няколко години напред.

За управлението на новите културни пространства трябва да се спазват прости принципи: Кой е собственикът, кой го стопанисва и кой води културната политика, подчертава писателят Недялко Славов. Той отбелязва, че погледът е насочен към Пловдив и е нужно да се генерира чисто пловдивския творчески дух, а вносът на култура е нужен само като мерило, да съизмерим къде сме ние.

От спазването на простите правила следва всичко останало: мониторинг, финансиране и т.н. Самофинансирането е много важно, иначе се връщаме преди 10 ноември. Пространствата да се ръководят от професионални културни институти. Не може да се подари на някой, а друг да го издържа. Добър пример за управление е Дом на културата „Борис Христов“. Така трябва да е и с новите пространства, е мнението на Недялко Славов. Предлага новите галерии да имат тясна връзка с училищата и ГХГ, да има отворени врати, да приемат и съвременно, но и достатъчно класическо изкуство. Препоръчва да се обърне внимание на привличането на младите публики

Според Мариана Чолакова, почетен консул на Германия, собственик PR агенция, устойчивостта е един от най-важните резултати, които търсим от ЕСК – 2019, а срещата се провежда със закъснение, но е по-важно, че се случва. Тя отбелязва, че съществува сериозен дефицит в диалога между НПО и държава/община във взаимоотношенията, свързани с финансирането на общински, държавни или частни културни оператори. И препоръчва уроците от 2019-та да дадат визия за бъдещето.

Председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева подчертава, че то е отворено за всички интересни предложения, с които да се обогати програмата, като отбелязва, че ДПХ работи активно с РИО на МОН, с НГСЕИ (провеждат се практики и уъркшопи), с другите гилдии. Дава за пример партньорствата с Фотосалон и Нощ на галериите, както и участията в галерията на Design Week и поетични фестивали. Фурнаджиева предлага съвременното изкуство да се експонира в Детмаг.

ДПХ е със 100 годишна история и много богат фонд от картини и се нуждае от изложбената площ. Това дава право и основание на ДПХ да иска да си запази сградата, казва Снежана Фурнаджиева.

В становището на джаз певицата и организатор на Пловдив Джаз Фест Мирослава Кацарова, която не присъства на срещата, пише, че не е запозната със статута, който се планира за галерията на Гладстон, но допуска, че ако не е обвързана с институция като Дружеството на пловдивските художници и пр., тя би била по-достъпна и за млади, независими артисти, за гастролиращи изложби на европейски и значими художници, за визуални артисти, а и за други изкуства като перформативни или концерти.

Директорът на ГХГ Красимир Линков изцяло подкрепя становището на Недялко Славов, а в допълнение прочита своето. Според него, собственикът на един имот трябва да го мениджира, иначе имотът запустява. Смята, че Общината трябва да мениджира новите пространства. Даде пример от начина на работа на ГХГ, която получава финансиране от Общината.

Ние не срещаме съпротива или диктовка от страна на общината. Напротив, имаме пълното ѝ съдействие. Оставени сме да бъдем инициативни при едно изискване – строга финансова отчетност. За новите пространства следва да има равнопоставеност, гарантиран достъп, да се показват и други неща на изложбен принцип, продукции на училища, а защо не и на фирми от Пловдив? ДЕТМАГ Снежанка например да е изложбена зала. Трябва да се прави разлика между галерия и изложбена зала, за да не се обърква публиката. Гладстон да бъде „Общинска изложбена зала“. И да е на всички. Не само на отделна институция, а на общината като цяло. Да се изведат два основни принципа: Да се създаде структура на управление, подчинена на Общината и да има самоиздръжка и подкрепа, защото иначе е много трудно, е мнението на Линков.

Директорът на Историческия музей застава зад становищата на Славов и Линков. Той е на мнение, че галерията на Гладстон 32 може да се даде на ДПХ, но да има разработен проект как ще се стопанисва и то при условие, че проектът бъде одобрен.Иначе има опасност да бъде затворена зала, която ще се отвори 4-6 пъти годишно за изложбите на дружеството. Шивачев настоява и да се разработи проект и за работа с ученици. Предложението му за кино Космос, което се намира на 87 крачки от ДК „Борис Христов“, е да се стъпи на опита и да бъде част от ДК „Борис Христов“, като поделение, защото по естествен начин дейността се вписва.

Писмено становище чете и скулпторът Иван Тотев. Той смята, че ако ДПХ се пренесе в новото пространства в сегашния си вид, то резултатът ще е пак същият.

Сегашната активност на дружеството се дължи на Снежана Фурнаджиева, но това не е устойчивост. „Гладстон“ е собственост на общината, но да е управлявано от ДПХ. Нужно е цялостното изграждане на обекта да е до най-малките детайли. Да има съпътстващи дейности. Да има разумна субсидия. Да има обучения за подпомагане на проектното финансиране, казва творецът. И допълва, че изборите в ДПХ в която участват 100 човека, се правят от 30 човека, които на практика избират ръководство.

Тотев предлага да има 40 отделни изложби годишно, плюс всичко друго – четения, концерти, частни мероприятия, комерсиални събития. Да има изработен конкретен календар, който да се одобрява от общината, както и да се засилят контактите с останалите части на област Пловдив, така както е било преди години, когато за да имаш професионален статут е трябвало да си член на Дружеството и да участваш в този живот.

Да има в програмата поне 2 мероприятия за други гостуващи дружества или СБХ по покана. Да има програма за привличане на знакови имена в изявите на Дружеството.

Да има повече международни прояви, които могат да се случат по програма за работа с побратимените градове. Най-изявените 30, най-силните пловдивски автори да бъдат привлечени да се активизират и да се включат в работата с новата зала. И това да е първото нещо, свързано с въвеждането в експлоатация, изброява другите си препоръки скулпторът и прилага списък с имената на 33 творци.

Мнението на директора на театъра Кръстю Кръстев е, че в Пловдив трябва да се случват значими национални събития, а не регионални.

Ето какво заявява в становището си той:

„ Основните въпроси, на които трябва да се отговори са:

• Кой ще управлява?
• Каква дейност ще се извършва?
• Вътрешен правилник?
• Ясно дефинирани цели?
• Как ще се отчита изпълнението на целите?
• Структуриране на бюджета?
• Реална оценка на издръжката?
• Има стандарти в работата – екип, който се занимава с административни неща и друг, който се занимава с творческия продукт
• Средства за дейност за създаване на културен продукт

 Не чух ..готови сме да финансираме това.

Ние имаме мечта – да имаме фонд, който да реализираме в конкретен проект

• Да има 1-3 или 4 годишна програма, с конкретното име и ЕГН на човека, който управлява.
• Програмите да бъдат с публичен конкурс, с приет бюджет.
• Да има обществен, професионален борд за култура, който да е мост между двете страни.
• Културните пространства да са многофункционални
• Да са част от програмата на общината
• Огромни са възможностите за сътрудничество между община и държавни културни институти и това Пловдив го доказа.
• Колкото по-значим е един държавен културен институт, толкова по-голям е неговия финансов нетен бюджет. Ние не искаме парична помощ, но това може да си го позволи само държавата.
• Как оттук нататък да оползотворим по-разумно ресурса на града?
• Необходимо е да има и мобилна зала, която всяка година да променя местоположението си и която да представя значими културни събития.”

Думата взима директорът на Опера Пловдив Нина Найденова. Тя заявява, че на срещата са представители на 4-5 гилдии и всеки е подвластен на собствените си емоции и проблеми. Предлага да се назначат 2 работни групи, едната от които да извърши анализ върху цифрите,  полезната дейност и перспективата за 10 години напред на културната инфраструктура, а втората да работи върху културното съдържание.

В дискусията отново се включва Емил Миразчиев, който дава пример как работят в  Румъния. Там дадено НПО кандидатства пред МК или общината. След като бъде одобрено и припознато като партньор, имат 3 годишен период поне, за да може да планират дейността си и проектите.

Общината е изправена пред няколко варианта: Каква политика да води и с какво съдържание. Новите пространства са собственост на общината и тя има правото да ги управлява. Но възникват въпроси. Ще има допълнителен бюджет, например от 3 милиона лева за новите 3 пространства? Да се проведе ли конкурс с програма и обезпечаване на дейността? Има ли свободен ресурс от хора, които имат капацитета да развият дейността?, хвърля неизвестните Миразчиев и предлага да се извърши мониторинг какъв е капацитета.

Светлозар Чавдаров, директор на НХГ „Цанко Лавренов“ смята, че трябва да се използва и развива капацитетът на учениците от трите училища по изкуства, които са над 1000. Предлага професионалната експертна общност да решава за новите пространства. Смята още, че е нужно да се спазва пропорция – колко международни, общински, национални, дебютни и т.н изложби да има в програмата.

Така дискусията от 7 март отива към своя край. Всички напускат срещата с очакване за следваща такава. Едно от решенията от мартенското събитие е организиране на ново  след месец, на което да се дебатира върху изведените теми от първата. Среща, която не се състоя. Няма и индикации да бъде организирана в скоро време. Пътят към диалогичност и прозрачност зацикли още след първата крачка. Редно е и втората да бъде направена. Защото важните градски решения трябва да се взимат точно по този начин. След широка експертна дискусия, сериозен анализ, кръстосване на мнения и извеждане на конкретни предложения. Предложения, с които трябва да бъдат запознати общинските съветници, за да вземат най-доброто решение. Тъкмо това се очаква от тях през септември, когато ще решат съдбата на галерията на Гладстон. А от общината, който и да е кметът след октомври, да направи втората стъпка в посока диалогичност и прозрачност.