Трябва ли да се притеснява българинът, че лихвата по кредита му ще се увеличи, когато страната ни влезе в Еврозоната?
Отговарят експертите от БНБ, търговските банки и небанковите кредитни институции
Стотици хиляди български потребители – клиенти на банките, се притесняват какво ще се случи с лихвите по ипотечните им кредити след очакваното приемане на страната в еврозоната. Ще имат ли корекция, банките ще предоговарят ли условията си по тях и пр. подобни въпроси, които предизвикват тревога, продължават да висят в пространството. През това време българските полотици и управляващи се карата в Народното събрание, вместо да водят разяснителна информационна кампания сред хората.
Трябва ли да се притеснява българинът, че лихвата по кредита му ще се увеличи, когато страната ни влезе в Еврозоната? Отговорите на всички въпроси потърсиха от платформата Активни потребители. Вижте какво уверяват експертите от БНБ, търговските банки и небанковите кредитни институции.
Ето разясненията на БНБ по тези въпроси:
Как ще се превалутират кредитите от левове в евро?
От деня на въвеждането на еврото всички заеми, първоначално отпуснати в левове, или заеми с валутна клауза в евро ще се считат за заеми в евро. Не се допуска превалутирането да се използва като условие за предоговаряне на клаузи по вече сключени договори между банките и техните клиенти или като основание за други подобни действия от банките по отношение на техните клиенти, които биха ги поставили в по-неблагоприятна финансова позиция спрямо позицията им преди превалутирането. Същото ще важи и за небанковите финансови институции, които предоставят кредити на клиенти.
Въвеждането на еврото не изисква промени в съществуващите договори за заеми, независимо дали те са заеми в левове или заеми с валутна клауза в евро, тъй като въпросът за тяхното преобразуване е регламентиран от еврозакона. По-конкретно той предвижда, че договорите за кредит остават в сила и сумите, деноминирани в левове в тези споразумения, ще се считат за суми в евро, като те се превалутират по официалния фиксиран курс, изразен до пети знак след десетичната запетая, и се закръглят по правилата, разписани в Закона за въвеждане на еврото.
Ще се отрази ли превалутирането на лихвения процент на кредитите?
Ако договореният лихвен процент по заема е фиксиран, банката следва да продължи да прилага фиксиран лихвен процент и след въвеждането на еврото. Механизмът за прехвърляне от фиксиран лихвен процент в лева към фиксиран лихвен процент в евро не следва да води до по-неблагоприятни условия или резултати за страните по трансакцията – както за клиента, така и за банката. В тази връзка преминаването от фиксиран лихвен процент в левове към фиксиран лихвен процент в евро следва да бъде определен по методика на банката, гарантираща, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на това в левове към датата на извършване на конверсията.
Ако заемът е договорен с променлив лихвен процент, този параметър ще бъде модифициран по начин, регламентиран от разпоредбите на еврозакона. Преминаването от променлив лихвен процент в левове към променлив лихвен процент в евро следва да бъде определен по методика на банката, гарантираща, че резултатното лихвено плащане в евро е еквивалентно на лихвеното плащане в левове към датата на извършване на превалутирането.
В тази връзка финансовото състояние на длъжника не трябва да бъде причина за влошаване на лихвените параметри по договора. Промяната на референтните лихвени проценти от левове към евро следва да бъде извършена по достатъчно обоснован и прозрачен начин, който не утежнява финансовото състояние на клиентите и не води до допълнителни разходи спрямо лихвените разходи, които клиентът би направил в левова равностойност на своето задължение.
Банките и другите финансови институции трябва предварително да информират клиентите си за предстоящите промени (например три месеца) преди официалното преминаване към еврото, вкл. и чрез оповестяването на страниците си на алгоритъма за преизчисления на лихвения процент.
Какво се случва с обезпеченията при превалутиране от левове в евро?
Промяната в номиналната стойност на обезпеченията, заложени/ипотекирани в полза на банките и финансовите институции, следва да бъде автоматично отразена посредством регистъра на особените залози и/или имотния регистър. С цел защита на интересите на лицата, учредили обезпечението, не се допускат други промени в стойността на заложеното/ипотекираното имущество вследствие от автоматичното конвертиране от левове в евро – т.е. замяната на лев с евро не следва да се използва като основание за промяна (както в посока увеличение, така и в посока намаление) в стойността на обезпечението.
Отговорът на търговските банки
Трябва ли да се притеснява нашенецът, че лихвата по кредита му ще се увеличи, ако България влезе в еврозоната? Експертите от Creditland.bg отговарят: „Не!“. И коментират.
Лихвите по ипотечен кредит у нас продължават да са много ниски и все повече домакинства финансират покупката на имоти със заеми. Броят на жилищни кредити в банковата система за последните 5 години се е увеличил с около 46 хиляди. Лихвите по кредитите у нас постепенно ще растат, заради увеличението на лихвите по депозитите. Това е очакван процес, който вече започна, макар и да е много плавен и не всеки длъжник да го е усетил. Потенциалното влизане в еврозоната нито ще ускори процеса на увеличение на лихвите, нито ще го обърне. Българинът от години предпочита левовите заеми заради по-ниските им лихви и удобството да ги изплаща във валутата на доходите си. Почти всеки ипотечен кредит (около 96% от всички ипотечни кредити на домакинства) е деноминиран в български левове. Огромната част от кредитите в системата са с променливи лихвени проценти, като само няколко банки предлагат фиксирана лихва, и то с около 1.0-1.5 пункта по-високи лихвени нива спрямо предложенията с плаваща лихва на пазара. Лихвеният процент по тези договори обичайно е фиксиран само за първите 3 или 5 години и след това започва да плава. Масовият кредитополучател е изтеглил левов кредит и е изложен на лихвен риск от увеличение на променливия му лихвeн процент.
Много хора ще плачат