НИНКН е започнал производство по актуването на знакови сгради в Пловдив

20 емблематични за архитектурното изкуство къщи в града под тепетата, които имат качества за недвижими културни ценности, но нямат статут, вече са със започнало производство, което цели защитата им. Някои от тях са особено знакови, пред които младите и дори опитните архитекти стоят благоговейно и си водят записки, удивлявайки се на хармонията в това изкуство, дело на големите майстори. Собствениците на тези 20 къщи са получили още минатала година уведомителни писма от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), че е започнало производство по актуването им, разбра репортер на Под тепето.

За съжаление обаче две от сградите вече са съборени.

Първата е била на ул. „Патриарх Евтимий“ 22 (за съжаление тя вече не съществува, бе съборена по познатия почин в почивен ден около Националния празник 3 март миналата година.)

Втората бе къщата на ул. „Цар Иван Александър“ 2, която също си отиде под багерите в началото на годината. Тогава стана ясно, че статутът ѝ (ул. „Никола Козлов“, според Регистъра на НИНКН) е свален със заповед на министъра на културата от 17 май 2012 г.

Още по темата вижте в статията Над 10 красиви сгради загубихме в последните 5 години.

В списъка с останалите „живи“ 18 сгради има особено красиви стари домове:

ул. „Кръстьо Пастухов“ 8, ул. „Авксентий Велешки“ 4, ул. „Авксентий Велешки“ 7, ул. „Божидар Здравков“ 5, ул. „Г.М. Димитров“ 13, ул. „Кракра“ 5, ул. „Найден Геров“ 10, ул. „Преслав“ 21, бул. „Руски” 47, бул. „Руски“ 48, бул. „Руски“ 51-51А, бул. „Руски“ 73, ул. „Тодор Каблешков“ 16, ул. „Цанко Дюстабанов“ 41, ул. „Д-р Вълкович“ 15 на ул. „Петко Ю. Тодоров“ 27-27А, пивница „Прошек“ на бул. „Руски“ 47-47А, на ул. „Велико Търново“ 39.

В списъка с останалите 18 къщи блести изоставената красавица на ул. „Кръстьо Пастухов“ 8, за която от Под тепето нееднократно сме ви разказвали – Перлата на арх. Христо Пеев тъне в забвение, скоро и в разруха.

Къщата на Елеонора и Алберт Малапел

Проектирана през 1933-а година за еврейското семейство Елеонора и Алберт Малапел, това  е и една от най-модерните къщи в града и до днес. Постройката срещу Музикалното училище е в съседство с други архитектурни творения на Боян Чинков и Светослав Грозев, но изпъква с изчистените си модерни обеми, които според мнозина я правят една от най-красивите сгради не само в Пловдив, а и в България изобщо. Тя има хармонична асиметрична композиция със силна изява на отделните обеми. Всичките й елементи, дори и взети сами за себе си, са крайно модернистични-експресивна козирка над покривната тераса, широко остъклен полуцилиндричен ризалит с тръбен парапет, плосък покрив без козирки. Изключително прецизно е  разработена и в детайл. За съжаление в последните години единственото нововъведение по нея е катинарът на входната врата, а в двора и сградата пълен господар е бръшлянът.

Следващата емблематична сграда в списъка е в сравнително добро състояние. Това е

Къщата, в която е живял протестантският мисионер Георг Марш

Голямата каменна къща се намира на ул. „Божидар Здравков“ на Сахат тепе. Те приютявала библиотеката на Евангелската църква.

Построена в началото на XX век, вече над 100 години тя краси хълма с масивния си градеж. Издигната е от протестантския мисионер Георг Марш, който продължава традицията на чуждестранните евангелски свещеници в Пловдив още от средата на XIX век, докато Пловдив е част от Османската империя. Към края на века мисията вече е набрала скорост и след няколко други свещеника, като д-р Кларк и д-р Мериам, Георг Марш успява да издигне красивата каменна църква на склоновете на Сахат тепе. Проектът най-вероятно е на знаменития архитект Георги Фингов. Евангелската съборна църква функционира и до днес.

Къщата, в която Марш е живял, обаче има по-бурна съдба. Историята ѝ може да си припомните ТУК. В нея, за разлика от първата в списъка, кипи живот и днес.

На трета позиция ви представяме

Къщата на Министъра на цветята на ул.“Велико Търново“ 39

Идвайки тук, Люсиен Шевалас се влюбва в Пловдив и остава в града до края на живота си. Със съпругата си София – дъщеря на прочутия граф Бросар, през 1885 г. започват да строят собствен
дом.

Избират място до пътя към железопътната гара, където по онова време се заселват европейците. Проектира го най-добрият специалист в Източна Румелия – италианският архитект Пиетро Монтани. През следващата година сградата е завършена.

Всяко писмо от НИНКН е адресирано и до Община Пловдив, с молба да уведоми и други заинтересовани лица, за които Институтът няма информация. Процедурата е резултат от проведената през 2022 г. т. нар. Териториална програма. В писмата е посочено, че при обходите специалистите от програмата са установили наличие на висока научна и културна стойност на обектите, които до момента не притежават защитен статут.

„Процедурите по деклариране, предоставяне на статут, съответно прекратяване на временните режими за опазване на декларирани обекти и актуализирането на статута на недвижимите културни ценности включват поредица от проучвания, действия и оценки, предвидени в ЗКН и Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. С тези данни експертите изготвят фишове за обектите.

До разглеждането на фиша за обекта може да се води диалог със заинтересованите страни, но на този етап няма законово основание за техни възражения и искания за спиране на процедурата. Оценките, направени от заинтересованите лица, не са основание за деклариране на обект като НКЦ, за предоставяне или за отнемане на статут по смисъла на ЗКН. Собствениците могат да възразят едва след издаването на заповед на министъра на културата за статут на обекта”, уточняват от НИНКН.