Една история от Пловдив: Когато човечността прави нощта по-светла

Момиче се свлече след концерт на Младежкия хълм, стотици подминаха, но една таксиметрова шофьорка и непозната останаха да помогнат

Случка на бул. „Христо Ботев“ показа колко рядка е помощта в критични моменти и колко ценни са хората, които не подминават

С благодарност към Маги от „Вайлет такси“ и призив към родители и общество за повече съпричастност

Искам да споделя една случка от изминалия уикенд в Пловдив, която остави у мен силно впечатление и ми даде надежда, че човечността все още съществува. Това ни написа пловдивчанката Соня Попова. В писмото си до редакцията на Под тепето тя поставя изключително важни въпроси за ежедневието ни и бъдещето на нашите деца.

„В събота вечер, след концертите на Мила Робърт и Дара на Младежкия хълм, хиляди млади хора се разотиваха между 23 и 24 часа. Аз и съпругът ми бяхме там по работа и поехме към колоната с таксита на бул. „Христо Ботев“, до бензиностанцията. Тогава видях как едно момиче се свлече на земята пред компанията си. Част от тийнейджърите се отдръпнаха, други се опитаха да ѝ помогнат, но без успех.

Ние вече се настанявахме в таксито, когато шофьорът – дама на име Маги, от „Вайлет такси“ (№524) – ни помоли да изчакаме. Тя също беше видяла, че момичето има проблем и настоя да проверим. Слязохме и заедно с нея отидохме при групата. Оказа се, че момичето е консумирало алкохол на гладно и едва стои на краката си. С общи усилия ѝ помогнахме – поляхме я с вода, предизвикахме повръщане и останахме до нея, докато дойде родител, за да я прибере.

През това време покрай нас минаваха стотици хора – повечето безучастни, без да проявят интерес или да предложат помощ.

Няма да забравя думите на момичето, когато се почувства по-добре:

„Не знам кои сте, хора, но ви обичам!“

Искам да обърна внимание на всички родители – важно е децата да бъдат научени как да реагират в подобни ситуации. Защото не е достатъчно да се забавляват – трябва и да могат да си помогнат едни на други.

А на Маги искам да изкажа най-искрена благодарност, благодарение на хора като нея улиците ни са по-безопасни, а животът на децата по тях – по-сигурен!“

Снимката е илюстративна: Stanimir Petkov Photosmile