На 21 октомври от 19:00 часа в Епископската базилика на Филипопол актьорът ще посрещне своите гости със специално подготвен спектакъл. Поводът е 70-годишния му юбилей. Организатори на събитието са Център за преводи и езиково обучение „АСТАРТА – М“ и Арт Студия „ЛАБАС“ и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Разговаряме с него за героите, за работата в театъра и извървения път.
Здравейте, г-н Селенски! Кога сътрудничеството между хора и герои на сцената може да се определи като добро и кога – като лошо? От какво зависи?
Взаимоотношенията между хората, които създават сценично произведение са различни от взаимоотношенията между самите героите, които пресъздават на сцената. Работа в театъра е екипна, вие не виждате лицата на хора от другите служби, чиято работа е съпричастна с представлението. Виждате само актьори. Партньорството между героите на сцената е своеобразен барометър за изпълнителите. Добре или зле свършената работа определя единствено публиката.
Актьорите със сигурност научават много от персонажите, в които се превъплъщават. Кое обаче е онова нещо, свързано с хората, което научава самият герой? И какво никога не успява да разбере?
Герой в прекия смисъл на думата е човек, който притежава определени добродетелни качества. Действащото лице в литературно произведение /опера, театър, филм и пр./, не винаги е изразител на тези качества. Антагонистът представя противоположна гледна точка, която подпомага драматургичния конфликт. В този смисъл едва ли героят научава нещо за хората. Освен по някакъв сюрреалистичен начин да научи, че може да бъде интерпретиран многократно. Не би разбрал, че е герой.
Вие имате навик да съзерцавате дълго лицата на хората. Кого различавате най-напред в образа на някого – човека или някакъв въображаем герой?
Съзерцанието на хора и събития е част от професионалната подготовка на актьора. Тези наблюдения се запазват в паметта и можеш да посегнеш към тях в определен момент. Поведението на конкретен човек облича в плът и достоверност даден въображаем герой.
Къде предпочитате да живеете – сред хората или сред героите? И защо?
Това май са различни животи! Хубавото е, че ги има. Да споделиш с близки и приятели преживелици, радости и неудачи. Да привикаш в определени моменти я любим персонаж, я знаменит автор, да се разговорите, да се поскарате и да се разделите до следващия път като стари познайници.
Според вас кой по чие подобие се ражда – човекът по подобие на героя или обратно?
Изначално човекът е творение на небесната сила. Всеки носи частица от нея. Създателят на героя е човек. Затова има герои и герои.
В коя точка най-често се пресича Вашата лична история с тази на героите Ви?
От това се започва. Личните истории, житейският опит. Ние казваме така, първо да опростим героя, а после ще го окрупняваме. В този процес някои пресечни точки отпадат. Актьорът може да промени гласа си в определен диапазон, да променя походки, но по-важно е да променя начина си на мислене от името на героя.
Ако Димитър Селенски беше герой, как щеше да се казва представлението, в което бихме го видяли ? И кой друг щеше да участва в него?
Щом някой реши, че ще съм прототип в негово представление ще узнаем и името му. Участниците се определят от вида на произведението.
А ако малкият Митко можеше да срещне актьора Димитър Селенски, какво щеше да му каже?
Навярно: Радвам се, че си все тъй непослушен и ме прегръщаш в сърцето си!“
А има ли нещо, което досега не сте научили за живота, но искате герой да Ви го каже? И кой си представяте да е той?
Много са нещата, които не съм научил. Давам си сметка за житейска грешка, а след известно време я повтарям пак. Човек води живота си според своя светоглед. Затова сме толкова различни. Пъстротата на живота и изживените мигове са кръговрата на изминатия път. Героите разговарят с нас когато сформираме характер, когато съзряваме. По-късно се срещаме отново, но разговорът е друг.
Актьорът Димитър Селенски е роден на 19.10.1954 г. в с. Кардам, Поповска околия. Израснал е в гр. Русе. Артистичните му прояви са свързани с театралната школа към театъра в града. Време на национални и международни театрални фестивали. Отличията не закъсняват, а това е мотивация да завърши ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Анастас Михайлов.
Творческият му опит на професионална сцена, е свързан с театрите в градовете Добрич, Силистра, Шумен и Русе за периода от 1977г. – 1997г. От следващият сезон и до днес е на свободна практика. Пресъздал е над 90 роли в театъра и в киното.
Десет години от живота си преживява в Синеморец. Заедно със съмишленици създава сдружение „Врис“ с цел опазване и популяризиране на природното и културно-историческото богатство в региона. Морето и мистичността на Странджа определят бъдещите му творчески намерения. След това се установява трайно в Пловдив и в 2008 г. създава „Арт Студия ЛАБАС“. Продуцира свои моноспектакли, предимно българска драматургия: „Великденско вино“ от Константин Илиев, „Щурчето – убиецът на Ботев…?“ – по романа „Неговата любима“ на Неда Антонова, „Небето на Димитър“ по „Забравените от небето“ на Екатерина Томова и др. Сериозен акцент в моноспектаклите му, както и в близо двайсет годишното му партньорство с НФА „Българе“ е темата за България и героичното минало на страната ни.
Играе във филмите „Воевода“, „Шекспир като улично куче“, „Чувство за непоносимост“- филм за писателя Георги Марков и др.; във външни продукции – „Три заседания на извънредния комитет“, „Ной“, „Атила“.
За широката публика известността на Димитър Селенски нарасна с участието в сериалите „Откраднат живот“, „Войната на буквите“ и „Вина“.
Автор: Живка Аджеларова