Архивите разказват: Храм „Св. Иван Рилски“ – единственият под шапката на модернизма

Православният храм „Св. Иван Рилски“ в Пловдив е издигнат през 1930-32 г. със средства от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението (ДИПОЗЕ) през 1928 година.

Проектът е типов / виж снимката на корицата/. Същият, с леки изменения, може да бъде видян в Борисовград (дн. Първомай), който, от своя страна, е приписван на арх. Димитър Ненов. Вероятно и двата са проект на водещия арихтект в ДИПОЗЕ Пантелей Цветков, автор на много други храмове с подобен план, а на място е имало архитекти-отговорници, като в случая с Ненов в Първомай, разказват от „Български архитектурен модернизъм“.

Днес се отбелязва храмовият празник в чест на успението на св. Йоан Рилски – 19 октомври. В двора на църквата бе раздаден традиционния курбан за здраве, след литургията.

Оригинално храм там има още от XIX век във възрожденски чисто български квартал от северната страна на реката. През 1923 година той изгаря в пожар и на негово място започва да се строи друг по проект на архитектите Христо Бърнев и Манол Манолов. Тази сграда не се достроява поради липса на средства и е повредена от земетресението през 1928 година.

Така се стига до строежа на сегашната сграда в началото на 30-те години на миналия век. Тя е специфична с това, че е еднопространствен храм – тип, който се налага в края на 20-те и 30-те години у нас. Наосът не е разделен от колони и големият купол създава едно цялостно, обединено, добре осветено и уютно помещение.

Историята на храма:

Според преданието още през XVIII в. в северното плов­дивско предградие „Каршияка“ съществувал малък па­раклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подно­жието на Таксимтепе. До сре­дата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Каршияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, на­мираща се на Трихълмието.

През 1848 г. Стоян Чалъков – Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото населе­ние в северната част на гра­да. Той самият станал дари­тел заедно със зет си Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпра­тил и Александър Екзарх, който по това време се нами­рал в Цариград. В писмо до него църковното настоятел­ство го уведомява за тържественото освещаване на 6 но­ември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.

За първи свещеници са на­значени поп Златан Кинов (по-късно Серафим митропо­лит Сливенски) и поп Анастасий. Поп Златан става и първият български учител в училището, построено при черквата.

Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена веро­ятно с градежа на черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон. Стените са изписани през 1864-1865 г. от пазарджиш­ките зографи Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, на­скоро завършили стенописи­те на „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и Милтиади Николов, син на зографа Ни­кола Одринчанин. На 3 март 1923 г. стихиен по­жар унищожил до основи сградата на храма.

През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играе­ща с Младенеца), която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Бъл­гарски, освещава храма.

Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов, ри­сувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Васи­лев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“. При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов (1843-1918 г.), поп Тачо, чие­то светско име е Христо Кос­тов (1854-1927 г.). От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители на квартал „Филипово“ („Каршияка“). На едната от тях е отбелязано името на Георги Търнев, член на революционния ко­митет, загинал като воевода на чета през 1876 г. Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война (2 януари 1878 г.).

Днес храмът е и част от Туритстическа архитектурна разходка, която показва красотите на улица „Карловска„, организирана фондация „Български архитектурен модернизъм“.