Интервю на Славена Шекерлетова
Петър Чухов е от авторите, които умеят да изненадват и които владеят изкусно късите разкази. С не много думи неговите текстове успяват да държи читателя така, че да го накарат да се смее, възхити, учуди, препрочете за удоволствие, да се размисли. Петър Чухов разговаря с читателите си по изключително негов си начин, който няма как да бъде сбъркан. Бих го разпознала в текст, дори да не знам, че той е авторът. Най-новата му книга „Достатъчно дълго“ е четиво, с което човек може да преживее различни настроения. И да, тя е истински екзистенциален „оазис“.
Веднъж нарече тази книга „експеримент“, защо реши да я определиш така?
Да събереш толкова разнопосочни текстове е наистина експеримент. Дали читателят ще издържи на това „разбягване“? Няма ли да му се види прекалено екстравагантно струпването на трудно сговарящи се формирования от думи? Лично аз мисля, че въпреки на пръв поглед вакханалната слободия, книгата има стабилна структура, в която (надявам се) успешно съжителстват различни жанрово текстове, някои от тях по-традиционни, други определено експериментални и все пак обединени от обща атмосфера, която за мен изразява начина ни на живеене, но отразен в един вид криво, абсурдистко огледало.
В твоята „разказеса“, която би било много интригуващо да се види на сцена, чуваме за един „екзистенциален антракт“. Какво влагаш в това?
Понякога се чуват гласове – литературни или не – че всъщност животът не е това, което е значимото, а всъщност е един антракт между истинските действия на съществуването. Но за нас (за някои повече, за други – по-малко) той наистина е екзистенциален. Литературата и въобще изкуството създават такива екзистенциални „оазиси“, които разколебават представата кое точно е истинско съществуване – достатъчно е да си припомним само романа „Дон Кихот“ или да се замислим за толкова честото прокламирано безсмъртие – на някоя творба или творец.
В един от разказите срещаме герой, който събира стрелки. „А и въобще какво значи да не стигнеш дотам, докъдето си искал? Най-вероятно – че не си вървял достатъчно дълго! Продължавай и рано или късно ще стигнеш. А през това време ще минеш през какви ли не интересни и неочаквани места, така че и без това ще забравиш накъде отиваш“. Често ли ти се случва да забравиш накъде отиваш и всъщност накъде ти се иска да тръгнеш сега?
В ежедневието е трудно да забравиш накъде отиваш, то непрекъснато се опитва да те вкара в капаните на повторяемостта, от която се изгражда устойчивостта на битието. Но аз често се оставям на изненадите, на пукнатините, през които проблясва омайващата (и понякога заслепяваща) светлина на неочакваното, различното, непредвидимото. Особено когато пиша – тогава не следвам никакъв план, независимо дали става дума за поетически или прозаичен текст, просто тръгвам отнякъде и с широко отворени очи гледам какво се случва и докъде ще стигна. А накъде ми се иска да тръгна? – в момента, отговаряйки на въпросите от това интервю, аз вървя и разбира се, не знам къде ще стигна, а това е красиво и вълнуващо.
Чешо Пухов – литературното ти алтер его, както го наричаш ти, се появява изведнъж в края на книгата и това малко променя нещата. Защо реши да го включиш?
В случая Чешо Пухов се появява като литературен герой, а не като автор, което го поставя в доста нелицеприятна позиция и той определено не е доволен от нея. Собствената му себепредстава е доста по-различна – ако видите профила му във фейсбук, ще се убедите в това. Както и когато прочетете неговата първа книга, която вероятно ще се появи на бял свят някъде в първата половина на следващата година. Да речем, че това е моето сладко отмъщение към него, защото той понякога се държи предизвикателно и дори деструктивно към мен. А в текстово отношение, мисля, трите истории около него допринасят за нюансирането на гротескно-абсурдисткия пейзаж на книгата.
Ти не криеш, че ходиш на психоанализа… вече колко години може би ще споделиш. Пътуването навътре към теб самия как повлия на писането ти?
Не само, че не крия, но и акцентирам върху това. До момента годините са между 11 и 12 и нямам намерение да спирам. Според мен работата с психотерапевт, в случая психоаналитик, помага не само за подобряване на качеството на живота, но и за привличане на неподозирани ресурси за творчество, чрез интегриране на области от несъзнаваното в осветената (или осъзната) част на личността.
Кажи ни нещо за корицата на Люба Халева, как да я „четем“?
Тя трябва да се гледа, а не да се чете (шегувам се). И друг път съм споменавал – още когато започнах да правя „Достатъчно дълго“ като книга, вече знаех, че искам именно тя да е илюстратор и оформител. Усещам нейното отношение към съществуването, изразено в творчеството, много близко до гротескно-романтичното световъзприятие на моите герои. Елегантен скептицизъм и възвишена ирония – ето какво, според мен, добавя и подсилва визията на Люба.
Бърз въпрос, над който да не се замисляш достатъчно дълго. Какво си правил достатъчно дълго и какво не си?
Да бъда себе си – това хем съм го правил достатъчно дълго, хем не съм.
Особеното чувство за хумор носи удоволствие от четенето на тази книга. Няма как да не отбележа, че си от авторите, които умеят да не се възприемат твърде насериозно, което дава една лекота в майсторството на писането. Дава една… истинност. Има хумор, ирония, самоирония. В тази книга има и много въпроси, към кого са насочени те?
Обикновено моите въпроси са насочени към самите себе си – те се опитват сами да се разберат, да се убедят, че имат право на съществуване, дори и да нямат смисъл.
Петър Чухов ще представи новата си книга в Пловдив на 3 декември, вторник от 19 часа в „Петното на Роршах“. Ден преди това, той ще се срещне с читатели в Асеновград в рамките на „Литературен шейкър“ в бар „Ко Ши Прайм“.
Кратка автобиография на автора: Петър Чухов е роден през 1961 в София. Автор е на 11 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител е на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участвал е на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция, Албания и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си.
Член е на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, World Haiku Association и Musicautor.
