Имала ли нужда от комунизъм в България преди 9-ти септември, когато 85 процента от населението е имало собственост, пита авторката на книгата „България под комунизъм”
Иво Дернев
„Поколения българи раснахме и живяхме в лъжи, манипулации и неведение относно фактите от националната ни история. И до днес истината за престъпленията на комунизма е прикривана, омаловажавана, забулвана в мъгла. От някъде или от някого като че ли е взето категорично решение- младите да не научат какво всъщност представлява червеният диктаторски строй. А у живелите през него- вместо знания и най-сетне яснота- чрез упорито разпространявани полуистини и изопачения да се всели носталгия към тоталитарното безвремие”. Така започва авторката Нася Кралевска книгата си „България под комунизъм”, посветена изцяло на истините за този черен период от 45 години, от който не можем да се отърсим и до днес. Българската журналистка, която живее от години в Америка, представи творбата си в Петното на Роршах снощи, на старта на поредния сезон на Spirt&Spirit. Литературният салон започна с едно много емоционално, мрачно на моменти, но все пак изпълнено с надежда събитие, което разказа за комунизацията на България след 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация.
„Това, което пречи много на България в момента, е непознаването на собствената си история от няколко поколение наред. Това се случи и благодарение на комунистите учители, които изопачаваха историята дълго време, създаваха в нашите души пиета към националните предатели. Дори в пострадали от комунистическия режим семейства не се говореше истината. След като не се наказаха престъпниците, не се случиха нещата така, както трябваше да се случат, ми се струва, че е дошло време за просвещение на българския народ. Защото много неща не са ясни”, каза Нася Кралевска.
Актьорът Руси Чанев се завърна в Пловдив, за да прочете някои от историите в изследователския труд на журналистката. С авторката разговаряха писателят Александър Секулов и основателят на сайта desebg.com Христо Христов.
„Пиша заради обичта ми към България и от голямата ми болка, че тя действително пострада много като държава и народ от тези 45 години комунистическо управление. То и досега не може да се каже, че е изцяло изчезнало, но така или иначе има и свобода. Самият факт, че говорим сега за тези дни показва, че нещата са променени. Другото, което ме кара да се ровя в тези години, е пълната липса на познание у много мои връстници. Аз съм родена малко след девети септември и ако не бяха моите родители и аз нямаше да зная какво става. Все още има хора на възраст, които не знаят, че Съветският съюз ни е обявил война, а смятат, че ние сме обявили война на СССР”, разказа пред публиката на литературния салон Нася Кралевска.
В книгата й се говори за комунизма в лагерите, за комунизма в семейството, за съпротивата на българския народ срещу тоталитарния строй. За комунизма във всичките му форми и проявления.
„Много неща ме впечатлиха силно в процеса на работа. Едно от тях бе, че през 1942г. 25-ото Народно събрание на Царство България по това време гласува закон , който дава земеделски пенсии на всички селяни пад 60 години, които притежават земя заради това, че са я обработвали. Това е първата и единствената държава в Европа с такава пенсионна реформа. Разбира се, слез 44-та година всичко се колективизира. Но тук е моментът да зададем въпроса „Имало ли е нужда от комунизъм в България?”. Едноименната глава в книгата ми започва още със Захари Стоянов, който е много против тази чуждоземна идея. В нея продължавам със законите и икономическото състояние на страната преди войната. Имало ли е България нужда от комунизъм, след като 85 процента от населението е имало собственост преди 9-ти септември? Това е един от високите проценти на Европа. Плюс това по това време в страната няма такава разлика между бедни и богати. Отговорът май е ясен на всички в тази зала”, обърна се към гостите на събитието авторката.
Смята, че носталгията към комунизма отчасти идва от онези един милион партийни членове, които заедно със семействата си се тюхкат за загубените си привилегии. „За някои от тях е разбираемо, но за други не. По времето на комунизма и редовите партийци не бяха облагодетелствани, защото и те чакаха по 15 коли да им се даде кола или панелен апартамент. И тях ги давеха в лъже истории, и тях ги манипулираха. Не трябва да се забравя, че България е най-силно пострадалата държава от червения режим, защото в никоя друга от соц страните не е имало такова унищожение на елита. Факт е, че в България е имало много по-малко поддръжници на комунистическата партия, отколкото другите страни в Източния блок. Тук партията има под 10 хиляди души членове, когато взимат властта. С други думи- трябва да обезглавиш народа, да го смачкаш най-силно и жестоко, за да можеш да продължиш да управляваш”, допълни Нася Кралевска при представянето на книгата си.
Браво на авторката!