Доброволците на Пловдив 2019 черпят сили от тепетата
Сред дъжд и китари на най-големия рок фестивал в България, те вършат „някаква работа“ дори когато и слънчевите лъчи вече са уморени, пороят се сипе на талази, а те нямат дъждобрани, и на всичко отгоре се забавляват
Зад кулисите на Hills of Rock (СНИМКИ)
Ани Велкова, стажант репортер*
Ако доброволчеството в Пловдив 2019 може да те научи на нещо със сигурност, то е да настроиш съзнанието си на честотата на тепетата. И да вали, и да е суша, и да връхлита потоп, тепетата стоят на една педя от небето и държат да не падне някой облак. Нещо подобно, макар и на пръв поглед с неопитни ръце, правим и ние.
Всички вече прочетохме как и с колко гръм и трясък дойде най-големият рок фестивал в България. Епосът от мощни пороища и кал придобиваше драматични нотки, особено когато се оказа, че нямахме дъждобрани, че не всичко се стича по план, но всичкото тече върху ни, когато трябва да редиш специално за Дреймън цял хладилник и да се отдадеш три дена на масаж от комарни ухапвания. Но всъщност, точно в такива моменти, когато небето и земята те удрят, се ражда изкуство. Приятелства. Спомени…
Аз определено ще запомня последната си смяна от 22 до 2 сутринта в тъмни доби на къмпинг зоната, защото с двамата мои приятели просто забравихме, че всъщност сме на такава. Нямаше бури, нямаше дъждове и мръсни обувки. Чуваше се само китарата.
И тъй като работното време на един доброволец няма лимит, някои се забавляваха през цялото време с каквото намерят около себе си. Но интересното във всеки случай е, че едновременно с това вършиш и някаква работа, дори когато и слънчевите лъчи вече са уморени.
Със започването на концертите на трите сцени, започват да се струпват на купчинки и в различни посоки тениските together, и #together с някой шемет и фен на Children of Bodom се втурваш към звука от някоя жица.
Останалите зрители, които идваха специално само за водещите групи на главната сцена, ухаеха от 50 метра на репеленти, но всеки пък си носи бирата и усмивката. А когато бандите забиват гребната се тресе под разветите перчеми на феновете. Да, те определено нямаха нужда от дъждобран, за да мятат коси.
И трите дни от феста ще се помнят дълго. Много от доброволците, с които на тръгване се спогледахме, се връщаха да дооправят нещо в последния момент, други се бавеха, погълнати от някой разговор или от блясъка на някоя китара зад сцената.
„Пак догодина!“, усмихваш се, късаш гривната за пропуск и вече ти е странно без нея, а още по-странното идва, когато още утре се срещнеш с някого от доброволците и вече бързаш към СКЛАД, за да помогнеш за нещо друго. Нищо, че може и да вали. Накрая нещо много велико, като музиката от мократа китара, изгрява над всичко.
*Ани Велкова е и един от самоотвержените доброволци на Пловдив 2019, без които нещата нямаше да са това, което са.
