Бежанците срещат сериозни трудности при интеграцията си на португалския пазар на труда, който е класиран като четвъртия най-несигурен в Европа за чуждестранни работници
След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. светът стана свидетел на най-мащабната бежанска криза след Втората световна война. Сред милионите хора, принудени да напуснат домовете си, над шест милиона украинци са регистрирани в различни европейски държави, сочат данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).
Португалия е приела около 60 000 от тях, което въпреки сравнително малкия брой я прави страната с най-голямата украинска бежанска общност на нейна територия. Три години след началото на конфликта много от тези хора все още се борят да възстановят живота си в новата страна и да си върнат, доколкото е възможно, усещането за нормалност. Между спомените за изгубеното и несигурността на бъдещето, работата се превръща в ключов елемент от ежедневието им – не само като средство за финансово оцеляване, но и като начин да се почувстват част от обществото.
И като възможност отново да мечтаят.
Преоткриване на житейския път
Започването отначало е съпътствано от множество предизвикателства. Езиковата бариера е първата спънка, утежнена от трудностите при признаването на дипломи и квалификации в една силно бюрократична държава като Португалия. Това често ограничава достъпа на бежанците до по-добре платени позиции и до работа, съответстваща на образованието им.
Историята на Виктория Стовбун е показателна за устойчивостта, необходима за адаптация. В Украйна тя е работила като рецепционист в хотел. В Португалия остава в същия сектор, но вече в сферата на почистването, далеч от рецепцията. Все още не владее португалския достатъчно добре, за да общува с клиенти.
Това, което първоначално изглеждало като възможност, бързо се превърнало в експлоатация. „Един човек трябваше да почиства невъзможен брой стаи, а повечето не издържаха. Аз нямах избор и години наред живях така – с постоянна умора, болки в тялото и сълзи“, разказва тя.
Изтощена физически и психически, Виктория решава да работи самостоятелно, предлагайки почистващи услуги на частни клиенти. Промяната ѝ носи свобода. Тя урежда статута си на пребиваване, купува автомобил и завършва курс по лайф коучинг. Образованието, казва тя, винаги ще бъде част от плановете ѝ. Днес се радва на слънцето, топлия климат и пейзажите, които първоначално са я привлекли към Португалия – и няма намерение да се връща в Украйна.
От хоби към професия
Историята на Виктория не е изключение. Ганна Гаврюшина също е принудена да промени професионалния си път след пристигането си в Португалия преди три години. Тя идва със сина си. В Украйна е имала магистърска степен по термична обработка на метали и е работила като инженер в газова компания.
„Беше трудно да си намеря работа по специалността заради езика и липсата на признати документи“, казва тя – споделяйки разочарованието на хиляди мигранти, опитващи се да се върнат към професионалния си живот.
Ганна се обръща към старо свое хоби – масажната терапия. Това, което някога е било занимание в свободното време, се превръща в основен източник на доходи. След като получава легален статут и завършва професионални курсове, тя избира пътя на самостоятелната заетост и предприемачеството. Днес посещава клиенти по домовете им, работи независимо и постепенно възстановява увереността и стабилността си.
Подкрепа за ново начало
От началото на войната Португалия бързо се превръща в дестинация за много украинци, което налага бързи действия от страна на институциите. Още в началото страната предоставя временна закрила по хуманитарните механизми на ЕС, осигурявайки незабавен достъп до пребиваване, социални помощи, документи и националната здравна система.
Една от ключовите инициативи за интеграция е програмата „Португалия за Украйна“, в която участва и държавната служба по заетостта IEFP. Платформата предлага обяви за работа, регистрация в бюрата по труда, курсове по португалски език и информация за работодатели, желаещи да наемат бежанци.
По предварителни данни за 2024 г. на Агенцията за интеграция, миграция и убежище (AIMA), 61 648 украинци са влезли в Португалия по схемата за временна закрила. В началото на 2023 г. броят им е бил около 57 000, като 33 386 са жени, а 23 733 – мъже. Повечето се установяват в Лисабон, Кашкайш, Порто, Синтра и Албуфейра. Над една четвърт – повече от 14 000 души – са под 18 години.
Бюрокрацията и чакането
Според Павло Сандокан, председател на Асоциацията на украинците в Португалия, сънародниците му се адаптират добре към местната култура, като същевременно съхраняват традициите си чрез събития и празници – начин да предадат наследството си на по-младите поколения.
Професионалната интеграция обаче остава трудна.
Сандокан посочва „бюрокрацията около професионалните лицензи“, особено за лекари, като една от най-големите пречки. Дългите срокове и сложните процедури по признаване често оставят висококвалифицирани украинци без работа или заети под нивото на образованието си – дори в сектори с недостиг на кадри. „Много е трудно да се преодолее това препятствие“, казва той.
Статистиката го потвърждава. Проучване от 2023 г. на фондация „Франсиско Мануел душ Сантуш“ показва, че повече от един на всеки трима чуждестранни работници в Португалия е с временен договор, в сравнение с едва 16% сред португалските граждани.
Сред 21 анализирани европейски държави Португалия се нарежда на четвърто място по несигурност на заетостта за чужденци, след Хърватия, Нидерландия и Полша. Изследването сочи още, че 31% от чужденците в страната живеят в риск от бедност или социално изключване – с 11 процентни пункта над националното равнище.
Упоритост в ежедневието
Украинците не са нови имигранти в Португалия. Още преди войната те са били втората по големина чуждестранна общност в страната. През 2012 г. броят на документираните украински имигранти е 44 074, а през 2002 г. достига 62 448 – тогава най-голямата имигрантска група. Това се дължи на неформалните миграционни потоци в края на 90-те години след разпадането на съветския блок и икономическата криза в Украйна. Повечето работят в почистването и строителството, като броят им започва да намалява след икономическата криза от 2008 г.
Ирина Гречанюк от Хмелницки, в централна Украйна, не е новодошла. Тя решава да се установи в Португалия преди 25 години, по нелегален път. Химичен инженер и микробиолог във винена фабрика, тя не успява да продължи професията си след пристигането. Започва работа като домашна помощница, докато съпругът ѝ работи в строителството и често е недоплащан заради езиковата бариера.
Както много други, тя научава езика и усвоява нови умения. В крайна сметка семейството отваря малко кафене близо до болница „Санта Мария“ в Лисабон. „Дори не знаех разликата между добро и лошо кафе“, смее се тя. „В моята страна пием чай.“
Търпението им се отплаща. Бизнесът се разраства и те инвестират в по-голям обект. Днес семейството управлява сладкарница Pastelaria Colmeia, обичано място в Лисабон, основано през 1954 г., където работят няколко служители заедно с децата и зетя им.
„Трябва да имаш смелост и да не се страхуваш да започнеш отначало. Дори да се провалиш, това е огромен урок. Без риск няма постижения“, съветва тя.
Ирина следи войната от разстояние, с тревога за близките си в Украйна. Родителите ѝ са били на гости в Португалия, когато започва инвазията, и решават да не се връщат. „Беше шок. Никой не беше подготвен. Седмици наред не можех да спя. Имаме приятели и роднини там – брат ми, чичовци, племенници. Ужасно е“, казва тя.
Днес, с всяка торта, която излиза от фурната, и с всяко кафе, което поднася, Ирина извършва тих акт на съпротива – изграждайки живота си отново, ден след ден, в страната, която ѝ е дала убежище и ново начало.
Под Тепето е част от общ медиен проект на платформата Tak Tak с фокус Украйна. В рамките на няколко статии ще ви запознаем със ситуацията и историите от няколко европейски държави, участници в прочуването.
