Арх. Бакалова: С проекта за Небет тепе фалшифицираме историята на Пловдив и се отричаме от себе си, от своята идентичност

 “Крепости до зъбер” е отдавна отречен принцип във философията на съвременната европейска и световна реставрация

Добре е да се инвестира в този знаков за града ни археологически обект, но да се реализира смислен и качествен проект, който не унищожава духовното му послание и не го обезценява

Няма съмнение, че има нужда от реставрация и социализация на Небет тепе. Подкрепяме тази инициатива, но смятаме, че пари трябва да се инвестират в качествен и смислен проект. Проект замислен и изпълнен, в контекста на най-добрите европейски и световни практики и най-вече в съответствие с изключително високата стойност на това място. Такава позиция заяви пред Под тепето една от най-активните дами в архитектурната гилдия в Пловдив арх. Петкана Бакалова по актуалния и изключително важен за града казус с историческия хълм. Цялото професионално съсловие е обединено зад каузата онова, което ще се случи горе, да е изключително качествено, а не халтурно и бутафорно. Точно такива са опасенията, свързани с проекта на арх. Фърков, според който Небет тепе ще се превърне в гигантски макет на крепост, до който ще се стига с ескалатор в обрушените скали.  Архитектите са категорични, че за този обект конкурсното начало е повече от задължително. А няма дори изгледи за такова.

Смущава ме тезата на арх. Фърков, че обществените обсъждания трябва да се правят, когато е готов идейният проект. Пловдивската гилдия сме категорични, че за толкова значими обекти като Небет тепе, е задължително първо да има широко публично обсъждане на програмата за развитие, дискусия как ще се реставрира, експонира и социализира хълма. В този разговор следва да участват историци, археолози, реставратори, архитекти, интелектуалците на Пловдив, всички, които имат отношение по темата. Необходимо е детайлно да се коментират концепцията за Небет тепе и техническото задание, защото те задават параметрите на всеки проект и предопределят крайния резултат, което ги прави и толкова важни. Когато се дискутира на етап концепция и задание, може да бъде постигнат консенсус. В противен случай, можем единствено да приемем или  отречем един проект, подчертава арх. Петкана Бакалова.

Небет тепе е изключително важен обект за Пловдив. Това е място, пряко свързано с възникването на града, с наслояване на няколко културни пласта, свидетелстващи за приемственост в обитаването от древността до днес. Това, което прочетох в техническото задание и видях от ескизите на предложения проект, ме кара да задам няколко основни въпроса, а именно: Защо проектът поставя акцент върху Средновековния период? Какво определя този избор, след като няма сведения, че този период е по-важен в историята на археологическия обект? Обмислени ли са внимателно последствията от тази намеса? Знае се, че когато преимуществено се реставрира и акцентира един период, останалите културни пластове автоматично се маркират като по-маловажни. Кой и въз основа на какво взе решение да обезличи присъствието на предишните няколко културни пласта- късножелязна епоха ~ VІ в.пр.н.е., елинистичен, римски?  Защо се профанизира Небет тепе със създаването на безподобна еклектика от средновековни зъбери, античен театрон, модерни съоръжения и евтини като културна стойност атракции? Защо се отнема силата на емоционалното внушение от оригинала, затиснат и доминиран от новопроектираните каменни зидове?, пита резонно арх. Бакалова. И продължава…

Обществената и културна памет на всяко общество има своята материална рамка, отразена в урбанизираните пространства, сградите, строителните технологии. Тази памет оставя своите най-древни записи в археологическите обекти. Оригиналният градеж е документът, с който се удостоверява миналото, това е единственото доказателство за всяка история.

В момента, на нас, пловдивчани, ни се предлага унищожаване, тотално заличаване на част от нашата история чрез разрушаване и обезценяване на най-древните културни пластове на града. Предлага ни се подмяна, фалшификация на нашето минало, на нашата памет и идентичност, унищожаване на нашите духовни корени. От друга страна концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с  несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва арх. Бакалова.  

Колкото до предвидените в проекта ескалатор за достъп,  посетителски център, тоалетни – такива обекти се изграждат, когато един археологически обект е извън урбанизирана територия и наоколо  няма никакви туристическа инфраструктура. А в конкретния случай за Небет тепе, имаме знаков обект в сърцето на един град. Археология ситуирана в непосредствена близост до действащ туристически център, заведения, дори обществени тоалетни.  Решен е и въпросът с  достъпността- има подход до хълма, паркинг в началото на Стария град. Всяка от идеите  за посетителски център, тоалетни, ескалатор изглежда самоцелна и недомислена. Подобна концепция за социализация не съм видяла никъде в Европа. Там не се строят самостоятелни туристически центрове и тоалетни до всяка катедрала.

Този нов проект на общината профанизира Небет тепе. Превръща сърцето на Пловдив в туристически атракцион, а пловдивчани в обслужващ персонал към тази бутафория. Защото културното наследство определя и изразява нашата идентичност. Ние подсъзнателно се самоопределяме чрез него и същевременно наследството формира отношението на другите към нас. Би било добре, инициаторите на този проект  да се запознаят със стратегии за културен туризъм, да разберат повече за мотивацията и профила на потребителите. Това, според всички проучвания, са високо образовани хора, с възможности,  които не биха могли да бъдат спечелени с декори и макети на средновековни крепости в реален мащаб, смята арх. Бакалова.

Тя не крие, че винаги е била дълбоко респектирана от името на арх. Фърков. Смятала съм, че това е човек, който познава всички международни документи и принципите на реставрацията заложени в тях, знае колко е важен оригиналът и каква е съвременната философия на опазването. Ескизите му ме потресоха. Подобни решения са правени преди около 150 години в Европа. Вдигането на „крепости до зъбер” е една отдавна отречена философия в реставрацията и всеки историк, археолог и архитект, който е експерт в тази област, знае това. Затова си мисля, че тази идея за пълна реконструкция на паметниците, която активно се рекламира напоследък в България, вероятно е в резултат от желание да „поправим” и разкрасим миналото си, въпреки че по този начин оставяме фалшификати след себе си. Може би е някакъв национален комплекс.

Каква е ролята на наследството и защо ние рушим нашето? Според теорията на Морис Халбвакс- културното наследство е материалният носител на колективната памет и колкото по-богат е този запис, по-бавно еволюира обществото, носейки със себе си значителен багаж. Дали нямаме усещането, че изоставаме от другите нации и затова в опитите си да ги настигнем, разрушаваме наследството си, за да се разтоварим от миналото си? Или просто не го харесваме, това наше минало и искаме да пренапишем историята, както  коментира Петър Къдрев? Какво се опитваме да направим с проекта за Небет тепе? Да реставрираме историята, да я направим такава, каквато ни харесва. Точно в този модел се вписват крепостите. Те казват- вижте колко сме велики. А може би отговорът на въпроса е в теорията на българския философ Янчо Янев за Дионисиевото начало в българския народ и изначалния инстинкт всяко следващо поколение да разрушава съграденото от предишното, размишлява арх. Бакалова

В Пловдив – добрата управленска воля е на път да доведе до лоши управленски решения. Не знам защо арх. Фърков предлага конкретния проект за хълма. Повтарям- през годините съм изпитвала изключителен респект към него, но неговата концепция и предложения за Небет тепе са в разрез с професионалната реставраторска етика. Разбирам и споделям идеите му за провеждането на едно почти „криминално разследване” на миналите събития, разчетени в археологическия материален запис. Но всички хипотези или дори научно доказани теоретични възстановки имат своето място в интерактивни 3D модели, макети или дори дигитални холограми, при възможност в реален мащаб. Недопустимо е въплъщаването на проектантски химери в каменни макети едно към едно, подчертава архитектката.  

Тя се спря и на коментарите за политически мотив в действията на архитектурната гилдия под тепетата. От думите на зам.- кмета на града излиза, че цялата архитектурна колегия е маша в ръцете на БСП. Звучи абсурдно. Бих искала да отбележа, специално за хората, които използват тази риторика, че произхождам от род на Николапетковисти, жестоко репресирани след 9 септември. Дядо ми е политически затворник с издадена смъртна присъда, по-късно сменена с над петнадесет години затвор в Белене. Майка ми е на седем години, когато изпращат двамата й родители и много от близките й роднини в затвора. Да се изкарва точно моята позиция, като политически ангажимент към БСП е нелепо и абсурдно, завършва арх. Петкана Бакалова.