Първият кмет на Пловдив сам подава оставка
Смятал, че не може да се справи
Атанас Самоковец е избран от градските първенци в къща Клианти
Соня Попова
На днешната дата преди 141 години е избран първия кмет на град Пловдив. Посочили го сами първенците на града от различните общности. Само 7 дни, след като драгуните на капитан Бураго влизат в града и Пловдив е освободен, временните руски управници започват да структурира органите на самоуправление.
Първата грижа на армейски генерал Николай Вельяаминов била да намери подходящ “городсой голова“. Всъщност им е трябвал човек, който да представлява населението пред окупационните власти и да постави началото на градското самоуправление.
Генерал Вельяаминов организира събрание на градските първенци от всички народности, живеели в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878-а година се събират знатни българи,гърци, евреи и арменци. Общо 37. Според книгата „Ролята на Община Пловдив в развитието на града през периода 1886 -1944 г.“ първенците единодушно решават, че е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в града- български, гръцки и турски.
Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел след Освобождението фамилията Самоковлиев.
Атанас Самоковлиев със семейството си. Фотоателие ”Кавра”. Фотографията е част от сбирката на Национален исторически музей
Атанас Самоковлиев е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал в търговията с гайтани, аби, чорапи и други. Така абаджията се превърнал и в добър търговец. Заедно с хаджи Калчо Дренски са първите настоятели на църквата „Св. Богородица”. Тогава храма „Св. Богородица“ е един от епицентровете на църковната борба между българи и гърци. През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Бил в тричленната комисия (заедно с д-р Ст. Чомаков и Т. Кесяков), която отишла след подписване на Санстефанския мирен договор 1878 да благодари на великия княз Н. Николаевич в Сан Стефано от името на Южна България.
Снимка: уикепедия, притежание на РИМ-Пловдив
Назначен от Временното руско управление, той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Руснаците му оказват съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците ( бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.След по-малко от два месеца първият кмет на Пловдив се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му.
Представителите на гражданството тогава предлагат поста да заеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.
В следващите години Атанас Самоковлиев става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Велико народно събрание и обикновения парламент.
Атанас Самоковлиев, първи кмет на Пловдив след Освобождението. Автор на снимка отново е Карастоянов, Димитър А. Фотографията е част от сбирката на Национален исторически музей
Според историческите источници, първият кмет на Пловдив след Освобождението е имал къща на улица „Станционна“, сега „Иван Вазов“. Той и семейството му живеели на № 4. В книгата си „Познатият непознат Пловдив“ Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банкова сграда.
Почива през 1905 г. в Пловдив. На 19 декември 2004-а година Общинският съвет гласува 10 000 лева за спешен ремонт на 64 гроба на видни пловдивчани. Подлежащите на ремонт гробове са описани в шест групи – сред тях са тези на държавни и политически дейци, на бивши кметове на Пловдив, на обществени и културни дейци и на герои от Освобождението. В списъка е и гробът на Атанас Самоковлиев, заедно с тези на Капитан Райчо, Найден Геров и Златю Бояджиев.
Днес спомен за Атанас Самоковеца е уличка в квартал Капана, носещата неговото име.
Очаквайте фоторазходка по нея.
Снимка на корицата: РИМ-Пловдив
